За да го познавам
Бог даде на Моисей възможно най-плашещата директива: „И ГОСПОД каза на Моисей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. Ще изпратя пред теб ангел... Аз няма да вървя помежду ти -- защото си коравовратен народ -- да не би да те довърша по пътя.” (Изход 33:1-3)
Божият народ беше напълно „извън контрол”, поради похот и идолопоклонничество (Изход 32:25). Златото се беше превърнало в техен бог. Искаха да танцуват, да играят, да блудстват и да следват похотливите си желания. Само синовете на Леви защитиха Божията святост.
Последва ужасяващото откровение, че Господ се е оттеглил от тях – той се отдалечи, за да не би да ги избие. На тях все пак им беше заповядано да се придвижат, за да изискат наследството си. Бог каза: „Ще ви дам това, което съм обещал.” Щяха да получат правата си и да имат защита, но не и присъствието Му.
Днес ние виждаме тъжната гледка на множества Божии хора, навлизащи в религиозното си търсене на обещани права, хвалене с помощ от ангели срещу враговете им, но без святото, величествено, осъждащо Христово присъствие в тях.
Може ли да има нещо по-лошо от това да чуеш тази заповед от Бог да идеш в земята, където текат мляко и мед, но Той няма да вървя помежду ви (виж Изход 33:3)? Бог им каза: „Вие сте коравовратен народ; за един миг ако бих дошъл помежду ти, бих те довършил.” (виж Изход 33:5)
Моисей искаше нещо по-голямо от земя, в която текат мляко и мед. Той искаше да познава и изпитва Божието присъствие. Той се моли: „Ти ми казваш: Води този народ! -- но не си ми изявил кого ще изпратиш с мен. Но пак Ти си ми казал: Теб познавам по име и ти си намерил благоволение пред Мен. И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми, моля Ти се, пътищата Си, за да Те позная и да намеря благоволение пред Теб.” (Изход 33:12-13)
Нищо чудно, че този скъпоценен Божий служител осъди своето поколение! Нищо чудно, че имаше толкова много слава в лицето му. Той искаше само да познава Господ. Единственото, което той искаше, беше постоянното Господно присъствие. Така беше и с Павел, чието сърце извика: „О, само да Го познавам!” (виж Филипяни 3:10)
Божият народ беше напълно „извън контрол”, поради похот и идолопоклонничество (Изход 32:25). Златото се беше превърнало в техен бог. Искаха да танцуват, да играят, да блудстват и да следват похотливите си желания. Само синовете на Леви защитиха Божията святост.
Последва ужасяващото откровение, че Господ се е оттеглил от тях – той се отдалечи, за да не би да ги избие. На тях все пак им беше заповядано да се придвижат, за да изискат наследството си. Бог каза: „Ще ви дам това, което съм обещал.” Щяха да получат правата си и да имат защита, но не и присъствието Му.
Днес ние виждаме тъжната гледка на множества Божии хора, навлизащи в религиозното си търсене на обещани права, хвалене с помощ от ангели срещу враговете им, но без святото, величествено, осъждащо Христово присъствие в тях.
Може ли да има нещо по-лошо от това да чуеш тази заповед от Бог да идеш в земята, където текат мляко и мед, но Той няма да вървя помежду ви (виж Изход 33:3)? Бог им каза: „Вие сте коравовратен народ; за един миг ако бих дошъл помежду ти, бих те довършил.” (виж Изход 33:5)
Моисей искаше нещо по-голямо от земя, в която текат мляко и мед. Той искаше да познава и изпитва Божието присъствие. Той се моли: „Ти ми казваш: Води този народ! -- но не си ми изявил кого ще изпратиш с мен. Но пак Ти си ми казал: Теб познавам по име и ти си намерил благоволение пред Мен. И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми, моля Ти се, пътищата Си, за да Те позная и да намеря благоволение пред Теб.” (Изход 33:12-13)
Нищо чудно, че този скъпоценен Божий служител осъди своето поколение! Нищо чудно, че имаше толкова много слава в лицето му. Той искаше само да познава Господ. Единственото, което той искаше, беше постоянното Господно присъствие. Така беше и с Павел, чието сърце извика: „О, само да Го познавам!” (виж Филипяни 3:10)