Песента на победата
Децата на Израил бяха в безнадеждно положение!
Червено море беше пред тях, планините бяха от ляво и отдясно, а фараона и железните му колесници се приближаваха отзад. Божият народ изглеждаше безпомощно обграден – като патици, чакащи да бъдат избити. Вярвате или не, Бог нарочно ги беше завел до това опасно място!
В лагера на Израил цареше паника. Мъжете трепереха от страх, а жените и децата плачеха докато се бяха сгушили около баби, дядовци и роднини. Изведнъж Моисей беше атакуван от разгневени водачи на кланове, които викаха: „Това със сигурност е края! Нямаше ли достатъчно гробове в Египет да ни погребеш там, та трябваше да ни докараш до тук, за да измрем. В Египет ти казахме да ни оставиш намира. Беше по-добре да сме роби там, отколкото да умрем в тази мизерна пустиня!” (виж Изход 14:10-12)
Чудя се дали при тези обстоятелства, дори и Мойсей не е се разтревожил за момент. Когато този Божий човек се разплака, Бог го смъмри: „Защо викаш към Мен?” (Изход 14:15)
Никой в Израил не можеше да знае какво голямо освобождение щеше да им даде Бог! Изведнъж ветровете разполовиха морето и хората минаха на сухо между разделените води. Когато фараонът и силната му армия се опитаха да ги последват, водите отново се разбушуваха, затвориха се и ги удавиха до един!
Каква гледка трябва да е било само! Божият народ се обърна назад от другата страна на морето и видя силния си враг пометен като оловни войничета. След това из лагера се чу песен – бяха разбрали, че Бог още веднъж ги е спасил при невъзможни обстоятелства! Библията описва реакцията им и песента, която пяха:
„Тогава Моисей и израилевите синове пяха тази песен на ГОСПОДА, като говориха с тези думи: Ще пея на ГОСПОДА, защото е превъзвишен, коня и ездача му хвърли в морето! ГОСПОД е сила моя, песен моя и стана ми спасение. Той ми е Бог, и ще Го прославя, бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.” (Изход 15:1-2)
Червено море беше пред тях, планините бяха от ляво и отдясно, а фараона и железните му колесници се приближаваха отзад. Божият народ изглеждаше безпомощно обграден – като патици, чакащи да бъдат избити. Вярвате или не, Бог нарочно ги беше завел до това опасно място!
В лагера на Израил цареше паника. Мъжете трепереха от страх, а жените и децата плачеха докато се бяха сгушили около баби, дядовци и роднини. Изведнъж Моисей беше атакуван от разгневени водачи на кланове, които викаха: „Това със сигурност е края! Нямаше ли достатъчно гробове в Египет да ни погребеш там, та трябваше да ни докараш до тук, за да измрем. В Египет ти казахме да ни оставиш намира. Беше по-добре да сме роби там, отколкото да умрем в тази мизерна пустиня!” (виж Изход 14:10-12)
Чудя се дали при тези обстоятелства, дори и Мойсей не е се разтревожил за момент. Когато този Божий човек се разплака, Бог го смъмри: „Защо викаш към Мен?” (Изход 14:15)
Никой в Израил не можеше да знае какво голямо освобождение щеше да им даде Бог! Изведнъж ветровете разполовиха морето и хората минаха на сухо между разделените води. Когато фараонът и силната му армия се опитаха да ги последват, водите отново се разбушуваха, затвориха се и ги удавиха до един!
Каква гледка трябва да е било само! Божият народ се обърна назад от другата страна на морето и видя силния си враг пометен като оловни войничета. След това из лагера се чу песен – бяха разбрали, че Бог още веднъж ги е спасил при невъзможни обстоятелства! Библията описва реакцията им и песента, която пяха:
„Тогава Моисей и израилевите синове пяха тази песен на ГОСПОДА, като говориха с тези думи: Ще пея на ГОСПОДА, защото е превъзвишен, коня и ездача му хвърли в морето! ГОСПОД е сила моя, песен моя и стана ми спасение. Той ми е Бог, и ще Го прославя, бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.” (Изход 15:1-2)