Този сиромах извика
В най-първия стих от Псалм 51 Давид се обръща към нежните, простителни Божии милости: „Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!”
Давид знаеше какво да направи – той извика! „Този сиромах извика и Господ чу, и от всичките му скърби го избави” (Псалм 34:6). „Праведните викат и Господ чува, и от всичките им беди ги избавя” (Псалм 34:17).
Скъпи светия, това е победата ти над греха: абсолютната убеденост, че без значение колко жестоко си сгрешил или паднал, ти служиш на един Бог, Който е готов да прости, нетърпелив да изцери, и Който изпитва повече милост към теб, отколкото някога ще се нуждаеш.
Дяволът идва при теб и ти казва: „Не! Ако се измъкнеш толкова лесно, отново ще се върнеш към греха.” Той ще те накара да се чувстваш зле, недостоен да издигнеш ръце в хвала към Бог, или дори да се докоснеш до Словото Му.
Но ти имаш оръжие: викай! Викай като Давид, с цялото си сърце! Отиди при Бог и изповядай греха си. Апелирай за милостта Му. Кажи: „Господи, Ти ме обичаш. Знам, че Си готов да ми простиш. Изповядвам!”
В точно този момент ти вече си чист пред Бог. Не трябва да плащаш за греха си. Бог те обича толкова много, че даде Сина Си Исус, Който вече плати за това. Милостивият, любящ адвокат копнее да ти помогне и да те освободи: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Исус Христос Праведния” (1 Йоан 2:1).
Когато наскоро се разхождах с малката си внучка, тя искаше да се покатери на ниска бетонна стена. Аз я придържах отзад, но тя се опитваше да махне ръката ми. Аз свалих ръката си, и в крайна сметка тя падна (но без да се нарани). Когато се случи това, аз не я изоставих. Не и́ казах: „Виж какво направи! Вече не си ми внучка!”
Господ ми каза: „Дейвид, ти си позволяваш да обичаш толкова много това дете, но на Мен не позволяваш да те обичам по същия начин. Пращиш от гордост заради децата си, а не Ми позволяваш и Аз да съм така с теб!”
Библията казва, че Бог изпитва удоволствие от децата Си!
Давид знаеше какво да направи – той извика! „Този сиромах извика и Господ чу, и от всичките му скърби го избави” (Псалм 34:6). „Праведните викат и Господ чува, и от всичките им беди ги избавя” (Псалм 34:17).
Скъпи светия, това е победата ти над греха: абсолютната убеденост, че без значение колко жестоко си сгрешил или паднал, ти служиш на един Бог, Който е готов да прости, нетърпелив да изцери, и Който изпитва повече милост към теб, отколкото някога ще се нуждаеш.
Дяволът идва при теб и ти казва: „Не! Ако се измъкнеш толкова лесно, отново ще се върнеш към греха.” Той ще те накара да се чувстваш зле, недостоен да издигнеш ръце в хвала към Бог, или дори да се докоснеш до Словото Му.
Но ти имаш оръжие: викай! Викай като Давид, с цялото си сърце! Отиди при Бог и изповядай греха си. Апелирай за милостта Му. Кажи: „Господи, Ти ме обичаш. Знам, че Си готов да ми простиш. Изповядвам!”
В точно този момент ти вече си чист пред Бог. Не трябва да плащаш за греха си. Бог те обича толкова много, че даде Сина Си Исус, Който вече плати за това. Милостивият, любящ адвокат копнее да ти помогне и да те освободи: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Исус Христос Праведния” (1 Йоан 2:1).
Когато наскоро се разхождах с малката си внучка, тя искаше да се покатери на ниска бетонна стена. Аз я придържах отзад, но тя се опитваше да махне ръката ми. Аз свалих ръката си, и в крайна сметка тя падна (но без да се нарани). Когато се случи това, аз не я изоставих. Не и́ казах: „Виж какво направи! Вече не си ми внучка!”
Господ ми каза: „Дейвид, ти си позволяваш да обичаш толкова много това дете, но на Мен не позволяваш да те обичам по същия начин. Пращиш от гордост заради децата си, а не Ми позволяваш и Аз да съм така с теб!”
Библията казва, че Бог изпитва удоволствие от децата Си!