Чакай Го
Пророк Самуил заповяда на цар Саул: „Отиди в Галгал и чакай... Аз ще дойда там и ще ти кажа какво да правиш” (виж 1 Царе 10:8). Саул трябваше само да чака! Бог искаше да го чуе да казва: „Бог си държи на думата; нито веднъж думите на Самуил не са падали на земята. Бог каза да чакам напътствия, и аз ще чакам.“
Но гордостта спори: „Бог нямаше това предвид. Може би не чух добре. Проблемът е в зрението и слуха ми. Вместо да стоим върху Божието слово, ние започваме да си обясняваме нещата. Вечер в леглото си казваме: „Господи, ето как си мисля, че може да стане.” Да направиш нещо много логично и умно, когато нямаш ясното Божие ръководство, е зло. Може би единствената останала възможност е в заключението на мъдри хора и логични умове. Но е грях, ако не е словото, което идва само от чакане на Бог. Ако искаш да докажеш нещо на Бог, докажи Му, че търпеливо ще Го изчакаш да подейства.
„А Самуил каза: Какво си направил? И Саул каза: Понеже видях, че народът се разпръсва от мен и че ти не дойде в определеното време, а филистимците са се събрали в Михмас, затова казах: Сега филистимците ще слязат срещу мен в Галгал, а аз не съм се помолил на Господа. Затова се принудих и принесох всеизгарянето. И Самуил каза на Саул: Извършил си безумие. Не си спазил заповедта на Господа, своя Бог, която Той ти заповяда. Защото сега Господ щеше да утвърди царството ти над Израил до века. Но сега царството ти няма да се утвърди. Господ си потърси човек по сърцето Си и Господ определи него за княз над народа Си, понеже ти не спази онова, което Господ ти заповяда.” (1 Царе 13:11-14)
Саул чака седем дни, но това не беше свято чакане. Той бе нетърпелив, ядосан, изпитваше страх и се цупеше. Ние трябва да чакаме с вяра, че Бог се грижи за нас и ни обича, че ще ни помогне на Неговото време. Въпросът с чакането е толкова важен, че трябва да ви покажа някои стихове, за да го докажа.
„И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е Господ, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му.” (Исая 25:9)
„Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи нещо за онзи, който Го чака.” (Исая 64:4)
Но гордостта спори: „Бог нямаше това предвид. Може би не чух добре. Проблемът е в зрението и слуха ми. Вместо да стоим върху Божието слово, ние започваме да си обясняваме нещата. Вечер в леглото си казваме: „Господи, ето как си мисля, че може да стане.” Да направиш нещо много логично и умно, когато нямаш ясното Божие ръководство, е зло. Може би единствената останала възможност е в заключението на мъдри хора и логични умове. Но е грях, ако не е словото, което идва само от чакане на Бог. Ако искаш да докажеш нещо на Бог, докажи Му, че търпеливо ще Го изчакаш да подейства.
„А Самуил каза: Какво си направил? И Саул каза: Понеже видях, че народът се разпръсва от мен и че ти не дойде в определеното време, а филистимците са се събрали в Михмас, затова казах: Сега филистимците ще слязат срещу мен в Галгал, а аз не съм се помолил на Господа. Затова се принудих и принесох всеизгарянето. И Самуил каза на Саул: Извършил си безумие. Не си спазил заповедта на Господа, своя Бог, която Той ти заповяда. Защото сега Господ щеше да утвърди царството ти над Израил до века. Но сега царството ти няма да се утвърди. Господ си потърси човек по сърцето Си и Господ определи него за княз над народа Си, понеже ти не спази онова, което Господ ти заповяда.” (1 Царе 13:11-14)
Саул чака седем дни, но това не беше свято чакане. Той бе нетърпелив, ядосан, изпитваше страх и се цупеше. Ние трябва да чакаме с вяра, че Бог се грижи за нас и ни обича, че ще ни помогне на Неговото време. Въпросът с чакането е толкова важен, че трябва да ви покажа някои стихове, за да го докажа.
„И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е Господ, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му.” (Исая 25:9)
„Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи нещо за онзи, който Го чака.” (Исая 64:4)