Да се разправиш със съмненията си
Ако не се разправиш със съмненията си, ще бъдеш предаден на дух на мърморене и оплакване. Ще живееш и умреш по този начин. Съмненията ти не трябва просто да бъдат подтиснати, а да бъдат изкоренени.
Да видим Израил точно три дни след освобождението им от Египет. Пееха, свиреха на дайрета и свидетелстваха за мощта и силата на великия Бог, хвалейки се, че Той ги води и пази. Тогава пристигнаха в Мера, което означава „горчиви води” и щеше да се окаже следващото място на изпитание за тях.
Бог продължава да позволява криза след криза, докато не си научим урока. Ако продължаваме да отказваме, идва време, когато Той ни предава на собствената ни горчивина и мърморене. „И вървяха три дни в пустинята и не намериха вода... Тогава народът заропта против Моисей и казваше: Какво да пием?” (Изход 15:22,24)
В неделя те си прекараха страхотно – песни, танци и хваление! Сряда е, а вече са в беда. Поредната криза и те рухват!
Как можаха хората да изгубят доверието си в Бог толкова бързо? Понеже никога не са го имали. Нямаха основа под себе си. Отново се провалиха на изпита! Не бяха научили абсолютно нищо от предишната криза и отново пропуснаха възможността да светят с величието на техния Бог. От този ден нататък, Израил не можеше да научи нищо от Бог.
Дори започнаха да приемат добрината Му за даденост. Нямаха храна – Той им изпрати манна от небето. Даде им пъдпъдъци от небето, натрупа ги извън лагера на купчини от по един метър. Нито дума благодарност не се чу! Вместо това, хората се предадоха на алчност и трупаха всичко, което Бог им даде. Израил стана коравовратен!
О, какъв срам е да минаваш от криза в криза и да не научиш нищо през това време! Това е свързано с проклятие, че ще бъдеш предаден на дух на мърморене.
Да видим Израил точно три дни след освобождението им от Египет. Пееха, свиреха на дайрета и свидетелстваха за мощта и силата на великия Бог, хвалейки се, че Той ги води и пази. Тогава пристигнаха в Мера, което означава „горчиви води” и щеше да се окаже следващото място на изпитание за тях.
Бог продължава да позволява криза след криза, докато не си научим урока. Ако продължаваме да отказваме, идва време, когато Той ни предава на собствената ни горчивина и мърморене. „И вървяха три дни в пустинята и не намериха вода... Тогава народът заропта против Моисей и казваше: Какво да пием?” (Изход 15:22,24)
В неделя те си прекараха страхотно – песни, танци и хваление! Сряда е, а вече са в беда. Поредната криза и те рухват!
Как можаха хората да изгубят доверието си в Бог толкова бързо? Понеже никога не са го имали. Нямаха основа под себе си. Отново се провалиха на изпита! Не бяха научили абсолютно нищо от предишната криза и отново пропуснаха възможността да светят с величието на техния Бог. От този ден нататък, Израил не можеше да научи нищо от Бог.
Дори започнаха да приемат добрината Му за даденост. Нямаха храна – Той им изпрати манна от небето. Даде им пъдпъдъци от небето, натрупа ги извън лагера на купчини от по един метър. Нито дума благодарност не се чу! Вместо това, хората се предадоха на алчност и трупаха всичко, което Бог им даде. Израил стана коравовратен!
О, какъв срам е да минаваш от криза в криза и да не научиш нищо през това време! Това е свързано с проклятие, че ще бъдеш предаден на дух на мърморене.