Слугинство
Гордостта се отвращава от слугинството. Днес всички искат да са всичко друго, но не и слуги. Играта на големите деца в Америка се казва „Господари на вселената!”, но тя се превръща и в теология за много християни. Цитираме този стих: „Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.” (Галатяни 4:7). Това, което Павел всъщност казва е, че син, който е бил възпитаван правилно знае, че е царски син с всичките му права, но толкова обича баща си, че избира ролята на слуга. Павел в същата книга каза, че е „слуга на Исус Христос” (Римляни 1:1); Яков нарича себе си „слуга на Господ Исус” (Яков 1:1).
Слугата няма собствена воля, думата на господарят му е неговата воля. Кръстът изобразява смъртта на всичките ми планове, идеи, желания, надежди и мечти. Но най-вече изобразява смъртта на собствената ми воля. Това е истинското смирение. То е свързано с Кръста. „Смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филипяни 2:7-8). Той беше казал на учениците Си: „Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил” (Йоан 4:34). С други думи – „Отказвам да поема нещата в свои ръце. Чакам да чуя всяко напътствие от Баща Си!”
Йоан писа: „Както е Той, така сме и ние в този свят...” (1 Йоан 4:17). Всеки истински християнин трябва да е в състояние да каже: „Аз наистина искам да върша волята Му.” Но точно там се проваляме – насочваме сърцата си към нещо, което желаем, нещо, което изглежда добре, звучи логично, но не е Божията воля. Молим се и постим, ходатайстваме за него! Проливаме реки от сълзи! Изискваме го! Връзваме демони, които ни възпрепятстват! Цитираме Библията! Търсим хора да се съгласят с нас в молитва! Един от най-големите капани за християните е добра идея, която не идва от Божия ум; добра стратегия, но не от Него; добре обмислен план, който не е Негов. Въпросът е – могат ли желанията ти да оцелеят на Кръста? Можеш ли да се отдалечиш от желанието си и да умреш за него? Можеш ли честно да кажеш: „Господи, може би не ме спира дявола, а Ти! Ако не е Твоята воля, това може да ме унищожи. Предаваме се пред Кръста! До смърт! Направи го по Твоя начин, Господи.”
Слугата няма собствена воля, думата на господарят му е неговата воля. Кръстът изобразява смъртта на всичките ми планове, идеи, желания, надежди и мечти. Но най-вече изобразява смъртта на собствената ми воля. Това е истинското смирение. То е свързано с Кръста. „Смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филипяни 2:7-8). Той беше казал на учениците Си: „Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил” (Йоан 4:34). С други думи – „Отказвам да поема нещата в свои ръце. Чакам да чуя всяко напътствие от Баща Си!”
Йоан писа: „Както е Той, така сме и ние в този свят...” (1 Йоан 4:17). Всеки истински християнин трябва да е в състояние да каже: „Аз наистина искам да върша волята Му.” Но точно там се проваляме – насочваме сърцата си към нещо, което желаем, нещо, което изглежда добре, звучи логично, но не е Божията воля. Молим се и постим, ходатайстваме за него! Проливаме реки от сълзи! Изискваме го! Връзваме демони, които ни възпрепятстват! Цитираме Библията! Търсим хора да се съгласят с нас в молитва! Един от най-големите капани за християните е добра идея, която не идва от Божия ум; добра стратегия, но не от Него; добре обмислен план, който не е Негов. Въпросът е – могат ли желанията ти да оцелеят на Кръста? Можеш ли да се отдалечиш от желанието си и да умреш за него? Можеш ли честно да кажеш: „Господи, може би не ме спира дявола, а Ти! Ако не е Твоята воля, това може да ме унищожи. Предаваме се пред Кръста! До смърт! Направи го по Твоя начин, Господи.”