Песен в трудни времена
Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?” (Псалм 137:3-4)
Божият народ беше на най-тежкото място в живота си. И докато ги отвеждаха, тези, които ги плениха, пожелаха песен, въпреки че в тях не беше останал живот, а само депресия, отчаяние и безнадеждност.
Множества християни днес са в същото положение. Може да си държан от обстоятелствата си. Дяволът те преследва и идва към теб със старо изкушение. Ти си на път да се предадеш, мислиш си: „Няма да успея. Независимо от всичкия ми плач и молитва, изглежда ще бъда в това положение до края на дните си. Това старо робство ще ме държи завинаги!”
Когато Израил попадна в робство във Вавилон, поробителите им крещяха: „Пейте ни! Танцувайте ни! Знаем всичко за вас и за това какво направи Бог за вас. Нашите шпиони ни казаха всичко! Сега извадете тамбурините и арфите си. Изпейте ни песен! Покажете ни радостта си в Бог!”
Не вярвам, че това беше само подигравка. Мисля, че беше и отчаяна молба. Боговете на вавилонците ги бяха оставили празни и сухи, без надежда. Но бяха чували Израил да пее на техния Бог – Бог, който ги беше извеждал от невъзможни обстоятелства. Те казаха: „Тези хора имат Бог, който може да раздели морето за тях. Огънят Му слиза от небето. Изправя се срещу враговете им. Трябва да има нещо специално в този техен Бог!”
Както целият свят, така и те искаха да видят хора, които преминават през проблеми като техните и водят битки като техните; но кой можеше да пее и вика и да запази вяра в най-мрачния си час! Вавилонците искаха песен, защото има нещо в сърцето на всеки човек, което вика: „Къде по лицето на земята има нещо, което може да те накара да пееш, дори когато си изгубил всичко?” Те имаха нужда от свидетелство! Важно е Божиите деца – където и да са, и по което и да е време – да пеят песни от Сион: „Господи, аз Ти вярвам, няма значение какво се случва!”
Светът ни крещи: „Можете да ни покажете чудеса! Разделянето на Червено море не ни впечатлява. Не ни впечатлява това, че слепите проглеждат или куците прохождат. А това, да можеш да погледнеш най-черния момент от живота си, безнадеждна за всяка човешка представа ситуация и все още да се усмихваш радостно, пеейки хваления на Бог! Това е чудото, което искаме да видим!”
Божият народ беше на най-тежкото място в живота си. И докато ги отвеждаха, тези, които ги плениха, пожелаха песен, въпреки че в тях не беше останал живот, а само депресия, отчаяние и безнадеждност.
Множества християни днес са в същото положение. Може да си държан от обстоятелствата си. Дяволът те преследва и идва към теб със старо изкушение. Ти си на път да се предадеш, мислиш си: „Няма да успея. Независимо от всичкия ми плач и молитва, изглежда ще бъда в това положение до края на дните си. Това старо робство ще ме държи завинаги!”
Когато Израил попадна в робство във Вавилон, поробителите им крещяха: „Пейте ни! Танцувайте ни! Знаем всичко за вас и за това какво направи Бог за вас. Нашите шпиони ни казаха всичко! Сега извадете тамбурините и арфите си. Изпейте ни песен! Покажете ни радостта си в Бог!”
Не вярвам, че това беше само подигравка. Мисля, че беше и отчаяна молба. Боговете на вавилонците ги бяха оставили празни и сухи, без надежда. Но бяха чували Израил да пее на техния Бог – Бог, който ги беше извеждал от невъзможни обстоятелства. Те казаха: „Тези хора имат Бог, който може да раздели морето за тях. Огънят Му слиза от небето. Изправя се срещу враговете им. Трябва да има нещо специално в този техен Бог!”
Както целият свят, така и те искаха да видят хора, които преминават през проблеми като техните и водят битки като техните; но кой можеше да пее и вика и да запази вяра в най-мрачния си час! Вавилонците искаха песен, защото има нещо в сърцето на всеки човек, което вика: „Къде по лицето на земята има нещо, което може да те накара да пееш, дори когато си изгубил всичко?” Те имаха нужда от свидетелство! Важно е Божиите деца – където и да са, и по което и да е време – да пеят песни от Сион: „Господи, аз Ти вярвам, няма значение какво се случва!”
Светът ни крещи: „Можете да ни покажете чудеса! Разделянето на Червено море не ни впечатлява. Не ни впечатлява това, че слепите проглеждат или куците прохождат. А това, да можеш да погледнеш най-черния момент от живота си, безнадеждна за всяка човешка представа ситуация и все още да се усмихваш радостно, пеейки хваления на Бог! Това е чудото, което искаме да видим!”