Молещият се Пейсън
Др. Едуард Пейсън, познат на мнозина като „молещият се Пейсън”, бил пастор в Портланд преди 175 години. През 1806, само няколко години след Декларацията на Независимостта, Америка била опустошена от жестока депресия. Това бил най-черния период след Независимостта и Др. Пейсън живо описал трагедията в неговия регион. Той написал:
„Бизнеса е в застой; много затварят. Хиляди... са уволнени и мизерстващи. Страх ме е за бедната ми страна. Страхувам се, че нашите грехове спомогнаха да ни връхлети съда. Ако избегнем гражданска война, би било добре. Някои от нашите чудесни млади вярващи изгубиха всичко и домовете им са изпразнени, но ми е радостно на сърцето да ги видя весели и спокойни сред всичко това. Други, които не познават Бог, са изгубили разсъдъка си, непрекъснато се притесняват и изглежда умират от сърце.”
Др. Пейсън и посветената му църква преживели разграбването на имота им. Самият той живял в оскъдица през това време. на 28 декември, 1807, в писмо до майка си той написал:
„Ситуацията се влошава. Огромен брой богати търговци сега живеят в мизерия. Бизнесът се влошава всеки ден, така че сме застрашени от световен банкрут. Приютът за бедни вече е пълен, а има още стотици нуждаещи се. Мнозина, които са отгледани в охолство, в момента зависят от други хора за прехраната си.
„Може би, майко, ти ще се наскърбиш за мен и ще кажеш: „Бедния Едуард!” Но ти никога не си имала по-добра причина да се радваш за мен и да извикаш: „Богатия Едуард!”, отколкото в момента. Благословен да бъде Бог, че вярата ми не стои на такива клатещи се основи, които се клатят при тези сътресения. Бог ме държи спокоен, смирен и дори щастлив при всичките тези проблеми. Нямам предвид, че не изпитвам болка – изпитвам. Всичките ми земни надежди са унищожени. Приятелите ми са пред изхвърляне на улицата и много от тях ще гладуват. При тези обстоятелства е невъзможно да не изпитвам болка. Преди си мислех, че знам че този свят е несигурен и радостите му са само за миг, но тези трудни времена ме научиха да се откажа от творението и да преследвам Божиите неща. Молитвата ми е, че ако Бог има някакви земни благословения складирани за мен, бих Го помолил вместо това да ми даде благодатта Си или да ги размени за духовен просперитет.”
Едуард Пейсън се отказал да пробяга надпреварата в живота със собствени сили (виж Евреи 12:1). Той могъл радостно да гледа разграбването на целия си имот, защото живял на този свят, но светът не беше достоен за него.
“Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.” (2 Коринтяни 12:9)
„Бизнеса е в застой; много затварят. Хиляди... са уволнени и мизерстващи. Страх ме е за бедната ми страна. Страхувам се, че нашите грехове спомогнаха да ни връхлети съда. Ако избегнем гражданска война, би било добре. Някои от нашите чудесни млади вярващи изгубиха всичко и домовете им са изпразнени, но ми е радостно на сърцето да ги видя весели и спокойни сред всичко това. Други, които не познават Бог, са изгубили разсъдъка си, непрекъснато се притесняват и изглежда умират от сърце.”
Др. Пейсън и посветената му църква преживели разграбването на имота им. Самият той живял в оскъдица през това време. на 28 декември, 1807, в писмо до майка си той написал:
„Ситуацията се влошава. Огромен брой богати търговци сега живеят в мизерия. Бизнесът се влошава всеки ден, така че сме застрашени от световен банкрут. Приютът за бедни вече е пълен, а има още стотици нуждаещи се. Мнозина, които са отгледани в охолство, в момента зависят от други хора за прехраната си.
„Може би, майко, ти ще се наскърбиш за мен и ще кажеш: „Бедния Едуард!” Но ти никога не си имала по-добра причина да се радваш за мен и да извикаш: „Богатия Едуард!”, отколкото в момента. Благословен да бъде Бог, че вярата ми не стои на такива клатещи се основи, които се клатят при тези сътресения. Бог ме държи спокоен, смирен и дори щастлив при всичките тези проблеми. Нямам предвид, че не изпитвам болка – изпитвам. Всичките ми земни надежди са унищожени. Приятелите ми са пред изхвърляне на улицата и много от тях ще гладуват. При тези обстоятелства е невъзможно да не изпитвам болка. Преди си мислех, че знам че този свят е несигурен и радостите му са само за миг, но тези трудни времена ме научиха да се откажа от творението и да преследвам Божиите неща. Молитвата ми е, че ако Бог има някакви земни благословения складирани за мен, бих Го помолил вместо това да ми даде благодатта Си или да ги размени за духовен просперитет.”
Едуард Пейсън се отказал да пробяга надпреварата в живота със собствени сили (виж Евреи 12:1). Той могъл радостно да гледа разграбването на целия си имот, защото живял на този свят, но светът не беше достоен за него.
“Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.” (2 Коринтяни 12:9)