Истинско служение за Исус
Кой изпитващ болка мъж, жена или дете не би изтичал до място, на което Бог разрешава проблемите ти, които си имал цял живот, където се случват чудотворни изцерения? Това е истинското „Служение за Исус“. И то не става чрез планове, изобретателност или организирани събития, а става тогава когато се появи Бог. Където се появи славата Му, където има просто истинно проповядване или просто свидетелстване, хората ще отидат там за да вкусят от тези неща.
Хората „се стекоха при тях“ (Деяния 3:11). Има голям смисъл в думите „се стекоха“. Тези хора не блъскаха един друг. Те отидоха като един човек, всеки от тях смирен пред величествената сила на Божието присъствие.
Божията слава предизвиква този ефект. Тя обединява в благоговение. Всъщност, Божието желание за нас е да решим проблема с различията си, да простим обидите и да отидем при онези, които имат нужда от прошката ни или които трябва да ни простят.
Не можем да очакваме славният, предизвикващ благоговение Бог да се движи сред нас ако говорим лошо, ако сърцето ни ври от недоволство, ако духът ни отказва да прости на хората. Защо невярващите да отидат в църква която е управлявана от злоба и разделение? Божията слава обединява сърцата ни, но как можем да се обединим ако откажем да се разделим с различията си?
Защо Божията слава се вижда в някои църкви и хора, в други не? Петър ни дава отговор на този въпрос в сцената край Храма. Той каза на изумените хора: „Израилтяни... Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Слуга Иисус“ (Деяния 3:12-13)
Бог е положил цялото Си могъщество, слава и сила на едно място: Христос. Славата Му не се демонстрира в умни и силни хора или пък чрез брилянтни планове и гениални стратегии. Славата Му се намира в един единствен източник: Исус.
Ако искаме славата на Христос в живота ни и в църквите ни, това няма да се случи чрез нашите сили или схеми. То ще стане като опразним себе си така че Той да може да ни изпълни. Трябва да можем да кажем като Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, а пък аз – да се смалявам.“ (Йоан 3:30)
Хората „се стекоха при тях“ (Деяния 3:11). Има голям смисъл в думите „се стекоха“. Тези хора не блъскаха един друг. Те отидоха като един човек, всеки от тях смирен пред величествената сила на Божието присъствие.
Божията слава предизвиква този ефект. Тя обединява в благоговение. Всъщност, Божието желание за нас е да решим проблема с различията си, да простим обидите и да отидем при онези, които имат нужда от прошката ни или които трябва да ни простят.
Не можем да очакваме славният, предизвикващ благоговение Бог да се движи сред нас ако говорим лошо, ако сърцето ни ври от недоволство, ако духът ни отказва да прости на хората. Защо невярващите да отидат в църква която е управлявана от злоба и разделение? Божията слава обединява сърцата ни, но как можем да се обединим ако откажем да се разделим с различията си?
Защо Божията слава се вижда в някои църкви и хора, в други не? Петър ни дава отговор на този въпрос в сцената край Храма. Той каза на изумените хора: „Израилтяни... Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Слуга Иисус“ (Деяния 3:12-13)
Бог е положил цялото Си могъщество, слава и сила на едно място: Христос. Славата Му не се демонстрира в умни и силни хора или пък чрез брилянтни планове и гениални стратегии. Славата Му се намира в един единствен източник: Исус.
Ако искаме славата на Христос в живота ни и в църквите ни, това няма да се случи чрез нашите сили или схеми. То ще стане като опразним себе си така че Той да може да ни изпълни. Трябва да можем да кажем като Йоан Кръстител: „Той трябва да расте, а пък аз – да се смалявам.“ (Йоан 3:30)