Съдбоносната надпревара
Самата дума „надпревара” предполага състезание ив Евреи 12:1, божиите хора са оприличени на бегачи на дълги разстояние, състезаващи се за награда. Днес наградата е опорочена и купата е станала плътска.
Ако можехме да прекараме само няколко минути в небето, никога повече не бихме се състезавали в плътска надпревара. Ако можехме да преживеем кратка разходка зад портите на града на Бог, да пием в мира, красотата, небесния блясък, да чуем великия хор на ангелите и серафимите, пеещи славата на Господ, да се видим с патриарсите, мъчениците, апостолите – онези, облечени в бели дрехи, които дойдоха от голямата скръб, още веднъж да видим починалите си скъпи хора и да чуем очарователните им истории за това какво е вечното блаженство, да седнем покрай кристалните води, да почувстваме блясъка на Божията свята светлина, да се удивим на бляскавите цветове, съвършените дървета, непознатите за човешкото око цветя и растения и най-вече – да хвърлим поглед, само един, на лицето на възкресеното Божие Агне, да почувстваме славата и топлината и чувството на сигурност сияещо от присъствието Му!
Би ли се върнал отново на тази земя и би ли се захванал със съдбоносната надпревара? Никога! Ти и аз бихме живели само за Господ, отхвърляйки света и всичкото му удоволствия и плътски неща. Бихме бягали в Неговото състезание!
Ако можехме да прекараме макар и няколко минути в ада, никога не бихме били същите. Да те хвърлят в черната пещ от огън и вечен мрак, изведнъж да те хвърлят в демоничен свят от безбожие, проклятия, омраза, похот и корупция; да чуеш стоновете на прокълнатите за вечността, да видиш ужаса, скърцането им със зъби; да си рамо до рамо с грешниците, изнасилвачите, убийците, диктаторите и тираните, тези, които разпънаха Господ Исус; да слушаш безкрайните звуци на безнадеждността, безполезните молитви на осъдените; заканващи се на Бога на справедливостта, проклинайки деня, в който са се родили; да почувстваш какво е да си изгубен, отрязан от Бог и истината, и любовта, и мира, и всяка утеха.
Как би се завърнал на земята от краткото си посещение в ада и би бил отново същия? Би ли продължил да пренебрегваш Божието Слово, домът Му, любовта Му? Би ли продължил егоистичните си цели да събираш злато и сребро и да се молиш за още повече? Не мисля. Не, ти и аз бихме живели всеки час, като че последния.
Искаш ли да спреш да тичаш и да престанеш да биеш въздуха напразно? Търси с лицето си и сърцето си Бог както никога досега.
Ако можехме да прекараме само няколко минути в небето, никога повече не бихме се състезавали в плътска надпревара. Ако можехме да преживеем кратка разходка зад портите на града на Бог, да пием в мира, красотата, небесния блясък, да чуем великия хор на ангелите и серафимите, пеещи славата на Господ, да се видим с патриарсите, мъчениците, апостолите – онези, облечени в бели дрехи, които дойдоха от голямата скръб, още веднъж да видим починалите си скъпи хора и да чуем очарователните им истории за това какво е вечното блаженство, да седнем покрай кристалните води, да почувстваме блясъка на Божията свята светлина, да се удивим на бляскавите цветове, съвършените дървета, непознатите за човешкото око цветя и растения и най-вече – да хвърлим поглед, само един, на лицето на възкресеното Божие Агне, да почувстваме славата и топлината и чувството на сигурност сияещо от присъствието Му!
Би ли се върнал отново на тази земя и би ли се захванал със съдбоносната надпревара? Никога! Ти и аз бихме живели само за Господ, отхвърляйки света и всичкото му удоволствия и плътски неща. Бихме бягали в Неговото състезание!
Ако можехме да прекараме макар и няколко минути в ада, никога не бихме били същите. Да те хвърлят в черната пещ от огън и вечен мрак, изведнъж да те хвърлят в демоничен свят от безбожие, проклятия, омраза, похот и корупция; да чуеш стоновете на прокълнатите за вечността, да видиш ужаса, скърцането им със зъби; да си рамо до рамо с грешниците, изнасилвачите, убийците, диктаторите и тираните, тези, които разпънаха Господ Исус; да слушаш безкрайните звуци на безнадеждността, безполезните молитви на осъдените; заканващи се на Бога на справедливостта, проклинайки деня, в който са се родили; да почувстваш какво е да си изгубен, отрязан от Бог и истината, и любовта, и мира, и всяка утеха.
Как би се завърнал на земята от краткото си посещение в ада и би бил отново същия? Би ли продължил да пренебрегваш Божието Слово, домът Му, любовта Му? Би ли продължил егоистичните си цели да събираш злато и сребро и да се молиш за още повече? Не мисля. Не, ти и аз бихме живели всеки час, като че последния.
Искаш ли да спреш да тичаш и да престанеш да биеш въздуха напразно? Търси с лицето си и сърцето си Бог както никога досега.