Не спирай да се молиш
Бог иска да бъде сигурен, че няма да се отпуснете в молитвеното си бдение. Той иска сърцето ви да е настойчиво, без значение колко се бави отговора Му. Исус ни каза притча, за да докаже, че очаква от нас да решим да не се предаваме. Това е притчата за бедната вдовица, която ходеше при съдията и изискваше справедливост (виж Лука 18:2-8). Съдията накрая й даде каквото тя искаше, само защото не искаше да й слуша постоянните молби: „Пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори” (стих 5). Исус добави към тази притча: „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.” (стихове 7-8)
Ще кажеш: „Но Исус казва някакъв парадокс в този пасаж. Първо казва, че Бог „ще се бави спрямо нас”, а след това казва, че „ще ни отдаде правото скоро”.
Повечето от нас разбираме съвсем погрешно този пасаж. Вижте, Исус не говори за дълго забавяне, съвсем не! Той казва, че Бог иска да ни отговори бързо, но Бог очаква нещо. Той „бави” нещо, което изисква търпение от Негова страна. Той казва: „Ще забавя малко това нещо, за да видя какво има в сърцето ти, ще се забавя, докато не си готов да се хванеш за отговора както трябва.”
Като погледна назад във времето, към някои от нещата, за които съм се молил дълго време, виждам как Господ казва: „Държа отговора срещу теб като огледало. И чрез това ще ти покажа какво има дълбоко в сърцето ти.
Виждал съм съмнение... страх... неверие... неща, които са ме карали да се хвърля в нозете на Исус и да извикам: „О, Господи, вече не ме интересува отговора, а само това да изкарам този дух от мен. Не искам да се съмнявам в Теб.”
Най-трудната част от вярата е последния половин час. Когато изглежда, че Бог няма да отговори, ние се предаваме и се отправяме в друга посока. Ние си мислим, че се предаваме на Божието провидение, зависим от волята Му. Казваме: „Господи, може пък в края на краищата да не желаеш да отговориш.”
Не! Не това се опитваше да направи Бог! Когато се молиш за онова, което очевидно е Божията воля – спасение на семейството си, например – имаш цялото право да продължиш и никога да не се откажеш, докато Исус не отговори.
Ще кажеш: „Но Исус казва някакъв парадокс в този пасаж. Първо казва, че Бог „ще се бави спрямо нас”, а след това казва, че „ще ни отдаде правото скоро”.
Повечето от нас разбираме съвсем погрешно този пасаж. Вижте, Исус не говори за дълго забавяне, съвсем не! Той казва, че Бог иска да ни отговори бързо, но Бог очаква нещо. Той „бави” нещо, което изисква търпение от Негова страна. Той казва: „Ще забавя малко това нещо, за да видя какво има в сърцето ти, ще се забавя, докато не си готов да се хванеш за отговора както трябва.”
Като погледна назад във времето, към някои от нещата, за които съм се молил дълго време, виждам как Господ казва: „Държа отговора срещу теб като огледало. И чрез това ще ти покажа какво има дълбоко в сърцето ти.
Виждал съм съмнение... страх... неверие... неща, които са ме карали да се хвърля в нозете на Исус и да извикам: „О, Господи, вече не ме интересува отговора, а само това да изкарам този дух от мен. Не искам да се съмнявам в Теб.”
Най-трудната част от вярата е последния половин час. Когато изглежда, че Бог няма да отговори, ние се предаваме и се отправяме в друга посока. Ние си мислим, че се предаваме на Божието провидение, зависим от волята Му. Казваме: „Господи, може пък в края на краищата да не желаеш да отговориш.”
Не! Не това се опитваше да направи Бог! Когато се молиш за онова, което очевидно е Божията воля – спасение на семейството си, например – имаш цялото право да продължиш и никога да не се откажеш, докато Исус не отговори.