Да се освободиш от бремето си
Да се освободиш от бремето си изисква мощен акт на посвещение и един вид духовна операция, която може да извърши само Святия Дух.
Виждаме това показано в книгата на Неемия. По това време израилтяните вярно и прилежно бяха реконструирали портите на Ерусалим. Но след като портите бяха готови, хората напълно забравиха за спазването на съботата. Всяка седмица дълги редици претоварени животни преминаваха през портите на Ерусалим и отиваха на градския пазар носейки всевъзможни стоки.
Неемия се разгневи когато видя цялата тази дейност в събота (виж Неемия 13:15). Пророкът предупреди хората да оставят товара си и да почитат Божията събота, но те нямаше да го послушат. Така че Неемия се намеси: „тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?“ (стих 17). Той казваше: „Смърмих ги, проповядвах им, предупреждавах ги. Но нищо не стана!“
Накрая на Неемия му писна. Той знаеше, че народа се нуждаеше от духовна операция. Така че предприе драстични мерки: “Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.” (стих 19)
Неемия постави стражи на портите. Но дори и тогава претоварените с товар хора нямаше да спрат! Те се струпаха навън през цялата нощ, носещи товара си докато очакваха да се отворят вратите (виж стих 20)
Възлюбени, бремето ви винаги ще стои отвън ума ви и ще чака възможност да влезе обратно вътре. Може да го оставиш навън вечерта, но на сутринта то ще си е там – същите тревоги и притеснения – очакващи да си ги прибереш.
И така – какво направи Неемия за да спре носенето на целия този товар? Той казва: „Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.“ (стих 21)
Когато Неемия вече не можеше да търпи, той ги заплаши със сила. И, възлюбени, точно това трябва да направим и ние – да държим бремето си отвъд портите на ума ни! Както и пророка, ние трябва да извикаме от душите си: „Това не е Божия начин! Аз живея в деня на съботната почивка, а в душата ми няма мир. Всичките ми грижи и притеснения идват и си отиват когато си пожелаят. Трябва да взема власт над тях на всяка цена!”
Виждаме това показано в книгата на Неемия. По това време израилтяните вярно и прилежно бяха реконструирали портите на Ерусалим. Но след като портите бяха готови, хората напълно забравиха за спазването на съботата. Всяка седмица дълги редици претоварени животни преминаваха през портите на Ерусалим и отиваха на градския пазар носейки всевъзможни стоки.
Неемия се разгневи когато видя цялата тази дейност в събота (виж Неемия 13:15). Пророкът предупреди хората да оставят товара си и да почитат Божията събота, но те нямаше да го послушат. Така че Неемия се намеси: „тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?“ (стих 17). Той казваше: „Смърмих ги, проповядвах им, предупреждавах ги. Но нищо не стана!“
Накрая на Неемия му писна. Той знаеше, че народа се нуждаеше от духовна операция. Така че предприе драстични мерки: “Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.” (стих 19)
Неемия постави стражи на портите. Но дори и тогава претоварените с товар хора нямаше да спрат! Те се струпаха навън през цялата нощ, носещи товара си докато очакваха да се отворят вратите (виж стих 20)
Възлюбени, бремето ви винаги ще стои отвън ума ви и ще чака възможност да влезе обратно вътре. Може да го оставиш навън вечерта, но на сутринта то ще си е там – същите тревоги и притеснения – очакващи да си ги прибереш.
И така – какво направи Неемия за да спре носенето на целия този товар? Той казва: „Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.“ (стих 21)
Когато Неемия вече не можеше да търпи, той ги заплаши със сила. И, възлюбени, точно това трябва да направим и ние – да държим бремето си отвъд портите на ума ни! Както и пророка, ние трябва да извикаме от душите си: „Това не е Божия начин! Аз живея в деня на съботната почивка, а в душата ми няма мир. Всичките ми грижи и притеснения идват и си отиват когато си пожелаят. Трябва да взема власт над тях на всяка цена!”