Да копнееш за завръщането на Господ
Копнееш ли за идването на Господ? Очакваш ли идването Му? Копнееш ли за деня, в който ще се появи Той?
„Като очакваме блажената надежда и явяването на славата на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос” (Тит 2:13). „Отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване.” (2 Тимотей 4:8)
Светът не е нашия дом. Но аз те питам: Пускаш ли корени в него? Или изтръгваш корени, молейки се Исусе да дръжи сърцето ти будно?
Божиите врагове твои врагове ли са? Замесен ли си в битката срещу онези, които се противопоставят на Бог? Участваш ли във войната Му срещу плътта, света и дявола?
Да, Исус каза, че трябва да обичаме враговете си. Ами Неговите врагове – онези, които Го мразят, отхвърлят благодатта Му, хулят името Му и го влачат из мръсотията? Ние не трябва да мразим хората, но трябва да мразим греха в сърцата им и демоничните сили, които ги управляват. Трябва да мразим злото в света!
Не ти ли е станало навик да забравяш Божия дом? „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.” (Евреи 10:25)
Не е случайно, че в следващия стих от този пасаж се говори за „самоволно съгрешаване” след като истината е била открита. “Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове” (Евреи 10:26)
Всъщност, доказан исторически факт е, че хората стават най-невнимателни и пренебрежителни точно преди наказание или бедствие.
Ако си съдил себе си и виждаш, че нещо ти липсва, моли се от сърце с тази молитва: „Исусе, имам нужда да бъда опростен. Изповядвам всичките си грехове. Пренебрегнал съм Те, Господи, не Те поставям на първо място в живота си, но от този ден нататък Ти си моя живот – всичко за мен!”
„Като очакваме блажената надежда и явяването на славата на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос” (Тит 2:13). „Отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване.” (2 Тимотей 4:8)
Светът не е нашия дом. Но аз те питам: Пускаш ли корени в него? Или изтръгваш корени, молейки се Исусе да дръжи сърцето ти будно?
Божиите врагове твои врагове ли са? Замесен ли си в битката срещу онези, които се противопоставят на Бог? Участваш ли във войната Му срещу плътта, света и дявола?
Да, Исус каза, че трябва да обичаме враговете си. Ами Неговите врагове – онези, които Го мразят, отхвърлят благодатта Му, хулят името Му и го влачат из мръсотията? Ние не трябва да мразим хората, но трябва да мразим греха в сърцата им и демоничните сили, които ги управляват. Трябва да мразим злото в света!
Не ти ли е станало навик да забравяш Божия дом? „Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.” (Евреи 10:25)
Не е случайно, че в следващия стих от този пасаж се говори за „самоволно съгрешаване” след като истината е била открита. “Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове” (Евреи 10:26)
Всъщност, доказан исторически факт е, че хората стават най-невнимателни и пренебрежителни точно преди наказание или бедствие.
Ако си съдил себе си и виждаш, че нещо ти липсва, моли се от сърце с тази молитва: „Исусе, имам нужда да бъда опростен. Изповядвам всичките си грехове. Пренебрегнал съм Те, Господи, не Те поставям на първо място в живота си, но от този ден нататък Ти си моя живот – всичко за мен!”