Не носи товар през портите
“И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа, Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и яздещи на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно” (Еремия 17:24-25). Аз вярвам, че целия този пасаж в Еремия е пророчески за Христос и църквата Му!
Ние знаем, че Христос е семето на Давид. И знаем, че Той седи като цар на трона на Давид. Но кои са царете и князете, които описва Еремия тук – жителите на Ерусалим, които яздят коне и колесници?
Ние сме тези хора и на нас тук ни е дадено невероятно обещание: като вземат цялото ни бреме ще живеем в мир завинаги, свободни от робство. Всъщност, заповедта на Исус да положим цялото си бреме на Него не е условна. Ние трябва да я спазваме като израз на вяра в Него.
“Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне” (стих 27).
Пророкът казва: “Ако не се покорите на Божията заповед да спрете да носите товара си в събота, накрая товара ще ви унищожи.” За съжаление това описва много вярващи днес. Някои едва успяват да спят през нощта, понеже никога не спират да мислят за проблемите си. Те премислят отново и отново неща в ума си и се чудят: „Къде сгреших? И как мога да оправя нещата?“
Когато се събудят умът им веднага се насочва към техния товар. Те си спомнят за едно бреме докато се къпят, след което за друго докато се обличат, за друго докато се хранят. Накрая, докато излизат през вратата, те са толкова обременени, че дори не могат да се усмихнат.
Тези християни не познават дори и час почивка в Исус – почивка, която Той ни дава безплатно!
Ние знаем, че Христос е семето на Давид. И знаем, че Той седи като цар на трона на Давид. Но кои са царете и князете, които описва Еремия тук – жителите на Ерусалим, които яздят коне и колесници?
Ние сме тези хора и на нас тук ни е дадено невероятно обещание: като вземат цялото ни бреме ще живеем в мир завинаги, свободни от робство. Всъщност, заповедта на Исус да положим цялото си бреме на Него не е условна. Ние трябва да я спазваме като израз на вяра в Него.
“Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне” (стих 27).
Пророкът казва: “Ако не се покорите на Божията заповед да спрете да носите товара си в събота, накрая товара ще ви унищожи.” За съжаление това описва много вярващи днес. Някои едва успяват да спят през нощта, понеже никога не спират да мислят за проблемите си. Те премислят отново и отново неща в ума си и се чудят: „Къде сгреших? И как мога да оправя нещата?“
Когато се събудят умът им веднага се насочва към техния товар. Те си спомнят за едно бреме докато се къпят, след което за друго докато се обличат, за друго докато се хранят. Накрая, докато излизат през вратата, те са толкова обременени, че дори не могат да се усмихнат.
Тези християни не познават дори и час почивка в Исус – почивка, която Той ни дава безплатно!