Господната добрина
„А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст“ (Яков 1:14). Всички ние се изкушаваме от похотта си, всеки един от нас, без изключение!
След това Яков добавя: „... и тогава страстта зачева и ражда грях...“ (стих 15). Тук той говори за раждане. В сърцето на всеки един от нас има утроба с похот, а всеки грях, който извършим, се ражда от тази утроба. Точно както 2 бебета не си приличат, така и два гряха не си приличат. Всеки човек произвежда свой собствен вид грях. И с годините много християни започват да се чувстват удобно с тайния си грях. Както и Лот, те ослепяват за него и започват да го приемат лековато.
Мисля си за много подобни примери в Христовото тяло. Затваряме си очите пред греха търсейки похвала от околните. Затваряме си очите пред греха на службогонството. Затваряме си очите пред греха на гордостта поради духовните ни корени, познанието ни върху Библията, редовния ни молитвен живот. Може би виждаме себе си като смирени, мили, ученолюбиви, но не сме такива!
Бог не приема никой от греховете ни лековато. Аз научих това по трудния начин. Днес, докато погледнах почти 50-те ми години служение, се свих от страх заради времето, в което бях измамен от греха на гордостта.
Спомням си, че бях главният говорител на една конференция за служители. Мислех си: „Господ ме е благословил с толкова голямо откровение. Не съм впечатлен от никое от големите имена тук. Бог ме е отделил от рождение като помазан проповедник.“
Не след дълго се озовах под прожектора на Святия Дух и той озари директно гордостта ми. Ако не се бях придържал към увещанието на Павел да оставя миналите неща от живота ми, щях да изпадна в отчаяние. Но Бог ми показа милостта Си към мен. Благодаря на Господ за благодатта и дълготърпението Му към мен – тогава и сега.
Днес викът на сърцето ми е: „Господи, аз не съм смирения, скромен служител, който си мислех че съм. Аз съм самонадеян, сигурен в силите си, устремен. Сега осъзнавам, че всяко помазание, което имам, е поради Твоята добрина!”
След това Яков добавя: „... и тогава страстта зачева и ражда грях...“ (стих 15). Тук той говори за раждане. В сърцето на всеки един от нас има утроба с похот, а всеки грях, който извършим, се ражда от тази утроба. Точно както 2 бебета не си приличат, така и два гряха не си приличат. Всеки човек произвежда свой собствен вид грях. И с годините много християни започват да се чувстват удобно с тайния си грях. Както и Лот, те ослепяват за него и започват да го приемат лековато.
Мисля си за много подобни примери в Христовото тяло. Затваряме си очите пред греха търсейки похвала от околните. Затваряме си очите пред греха на службогонството. Затваряме си очите пред греха на гордостта поради духовните ни корени, познанието ни върху Библията, редовния ни молитвен живот. Може би виждаме себе си като смирени, мили, ученолюбиви, но не сме такива!
Бог не приема никой от греховете ни лековато. Аз научих това по трудния начин. Днес, докато погледнах почти 50-те ми години служение, се свих от страх заради времето, в което бях измамен от греха на гордостта.
Спомням си, че бях главният говорител на една конференция за служители. Мислех си: „Господ ме е благословил с толкова голямо откровение. Не съм впечатлен от никое от големите имена тук. Бог ме е отделил от рождение като помазан проповедник.“
Не след дълго се озовах под прожектора на Святия Дух и той озари директно гордостта ми. Ако не се бях придържал към увещанието на Павел да оставя миналите неща от живота ми, щях да изпадна в отчаяние. Но Бог ми показа милостта Си към мен. Благодаря на Господ за благодатта и дълготърпението Му към мен – тогава и сега.
Днес викът на сърцето ми е: „Господи, аз не съм смирения, скромен служител, който си мислех че съм. Аз съм самонадеян, сигурен в силите си, устремен. Сега осъзнавам, че всяко помазание, което имам, е поради Твоята добрина!”