Да притежаваш любов
„Защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо... Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо: (1 Петрово 2:19-23).
Петър описа как Исус се справяше с всяка ситуация в живота. Когато хората Го нараняваха, Той не им отвръщаше. Когато Го дразнеха, не ги заплашваше. Когато искаха да спорят с Него, Той не спореше. Вместо това Той просто си тръгваше.
“Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки” (стих 21). Петър казва ясно: Исус трябва да ни бъде за пример в поведението ни.
Апостол Павел добавя: „Ако не сте милосърдни, ако нямате любовта на Христос, нищо не сте!“ Според 1 Коринтяни 13 глава, милосърдието означава да показваш добрина към всеки без изключение... да не ревнуваш въобще... да не се хвалиш или надуваш... да поставяш интересите на другите над твоите... да не се раздразваш лесно... да не мислиш зло за никого... да не се радваш когато някой падне, дори и врага ти.
Петър и Павел заявяват много ясно в тези пасажи: „Това е заповедта ни към вас: не трябва да отвръщате, да отмъщавате, да заплашвате. Вместо това предайте всичките си раздразнения, горчивина и страхове на Христос.“
Сърцата ни може да кажат: „Господи, това искам!“ Отначало може да постигнем няколко победи, след което започваме да се чувстваме уверени. Но изведнъж отникъде в сърцата ни се забива стрела. Някой казва нещо, което забива една грозна, неочаквана, смъртоносна стрела у нас и бързо нахлуват гневни мисли. След това, преди да сме се опомнили, ние изстрелваме отровни стрели по онези, които ни се изпречат на пътя!
Скоро след това разбираме, че сме се провалили. Опитали сме се, молили сме се, търсили сме Бог, прилепвали сме се за истината и сме се радвали на много успехи. Но изведнъж врагът е нахлул като потоп и ние сме се провалили напълно в усилията си да бъдем като Исус.
„С търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще“ (Евреи 12:1). Просто трябва да имаш търпение към себе си и към растежа си. В крайна сметка състезанието няма да приключи, докато не се върне Исус. Да, ще се спъваш, ще падаш, ще отпадаш. Но ако паднеш, трябва да се изправиш и да продължиш.
Петър описа как Исус се справяше с всяка ситуация в живота. Когато хората Го нараняваха, Той не им отвръщаше. Когато Го дразнеха, не ги заплашваше. Когато искаха да спорят с Него, Той не спореше. Вместо това Той просто си тръгваше.
“Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки” (стих 21). Петър казва ясно: Исус трябва да ни бъде за пример в поведението ни.
Апостол Павел добавя: „Ако не сте милосърдни, ако нямате любовта на Христос, нищо не сте!“ Според 1 Коринтяни 13 глава, милосърдието означава да показваш добрина към всеки без изключение... да не ревнуваш въобще... да не се хвалиш или надуваш... да поставяш интересите на другите над твоите... да не се раздразваш лесно... да не мислиш зло за никого... да не се радваш когато някой падне, дори и врага ти.
Петър и Павел заявяват много ясно в тези пасажи: „Това е заповедта ни към вас: не трябва да отвръщате, да отмъщавате, да заплашвате. Вместо това предайте всичките си раздразнения, горчивина и страхове на Христос.“
Сърцата ни може да кажат: „Господи, това искам!“ Отначало може да постигнем няколко победи, след което започваме да се чувстваме уверени. Но изведнъж отникъде в сърцата ни се забива стрела. Някой казва нещо, което забива една грозна, неочаквана, смъртоносна стрела у нас и бързо нахлуват гневни мисли. След това, преди да сме се опомнили, ние изстрелваме отровни стрели по онези, които ни се изпречат на пътя!
Скоро след това разбираме, че сме се провалили. Опитали сме се, молили сме се, търсили сме Бог, прилепвали сме се за истината и сме се радвали на много успехи. Но изведнъж врагът е нахлул като потоп и ние сме се провалили напълно в усилията си да бъдем като Исус.
„С търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще“ (Евреи 12:1). Просто трябва да имаш търпение към себе си и към растежа си. В крайна сметка състезанието няма да приключи, докато не се върне Исус. Да, ще се спъваш, ще падаш, ще отпадаш. Но ако паднеш, трябва да се изправиш и да продължиш.