Оправдателна вяра
Оправданието и праведността идват само чрез вяра. Аз съм спасен чрез вяра, оправдан чрез вяра и държан чрез вяра в Христовата кръв. Това е самата основа на Евангелието. Но не всяка вяра е оправдателна! Библията ясно говори за два вида вяра: такава, която оправдава и такава, която няма стойност – вяра, която има дори дявола.
Книгата Деяния казва, че магьосника Симон „повярва”, но вярата му не беше оправдателна. „Самият Симон също повярва и... се кръсти” (Деяния 8:13). Симон предложи пари на апостол Петър, за да получи силата на Святия Дух, но Петър каза: „Виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.” (стих 23). Той казваше: „Сърцето ти все още е вързано в грях.”
Петър каза на Симон, че без покаяние той и парите му ще погинат! Всъщност, Симон вярваше, но не беше праведник на Бог в Христос. Вярата му не беше оправдателна, онази която очиства сърцето и носи Христовата праведност.
Библията казва, че много хора „повярваха (в Исус), като гледаха знаменията, които вършеше. Но Иисус не им се доверяваше... понеже Сам знаеше какво има в човека.” (Йоан 2:23-25). Тези хора имаха вяра в Христос, но това не беше вярата на онези, които имаха „право да станат Божии деца” (1:12)
Оправдателната вяра е повече от вярата на съгласието, тя е нещо повече от това просто да знаеш, че има Бог. Яков спори: „Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш — и демоните вярват и треперят.” (Яков 2:19). Яков говореше за мъртва, временна вяра, а не за вечна такава. И Исус предупреди за този тип вяра, казвайки че някои вярват „само временно... но нямат корен... и когато настане изпитание, отпадат.” (Лука 8:13)
Но има и оправдателна вяра – такава, която „очиства сърцето” (виж Деяния 15:9) и „вярва за оправдание” (Римляни 10:10).
За да бъде вярата оправдаваща, тя трябва да е придружена от желанието да се покориш и да бъдеш верен на Бог. Тази вяра съдържа жизнена сила – принцип на вечно покорство и любов към Бог.
Книгата Деяния казва, че магьосника Симон „повярва”, но вярата му не беше оправдателна. „Самият Симон също повярва и... се кръсти” (Деяния 8:13). Симон предложи пари на апостол Петър, за да получи силата на Святия Дух, но Петър каза: „Виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.” (стих 23). Той казваше: „Сърцето ти все още е вързано в грях.”
Петър каза на Симон, че без покаяние той и парите му ще погинат! Всъщност, Симон вярваше, но не беше праведник на Бог в Христос. Вярата му не беше оправдателна, онази която очиства сърцето и носи Христовата праведност.
Библията казва, че много хора „повярваха (в Исус), като гледаха знаменията, които вършеше. Но Иисус не им се доверяваше... понеже Сам знаеше какво има в човека.” (Йоан 2:23-25). Тези хора имаха вяра в Христос, но това не беше вярата на онези, които имаха „право да станат Божии деца” (1:12)
Оправдателната вяра е повече от вярата на съгласието, тя е нещо повече от това просто да знаеш, че има Бог. Яков спори: „Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш — и демоните вярват и треперят.” (Яков 2:19). Яков говореше за мъртва, временна вяра, а не за вечна такава. И Исус предупреди за този тип вяра, казвайки че някои вярват „само временно... но нямат корен... и когато настане изпитание, отпадат.” (Лука 8:13)
Но има и оправдателна вяра – такава, която „очиства сърцето” (виж Деяния 15:9) и „вярва за оправдание” (Римляни 10:10).
За да бъде вярата оправдаваща, тя трябва да е придружена от желанието да се покориш и да бъдеш верен на Бог. Тази вяра съдържа жизнена сила – принцип на вечно покорство и любов към Бог.