Занеси го на Кръста
В Старият Завет се изискваше пълно покорство. Божият закон не проявяваше снизхождение дори и към най-малкото непокорство. Просто казано – душата, която грешеше умираше.
Тези заповеди бяха изложени ясно, описвайки пълното покорство, което изискваше святия Бог. Въпреки всичко Законът не помагаше на плътта да му се покори. И човека видя, че е абсолютно невъзможно да спазва изискванията на Закона. Павел нарече Закона: „... хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим“ (Деяния 15:10).
Но Павел описа Закона и като „... доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.“ (Галатяни 3:24). Законът изобличава сърцата ни, учи ни, че сме колебливи, безпомощни като бебета, които се нуждаят от спасител.
В този момент може би се чудиш: „Защо Бог иска пълно покорство от нас, а не ни дава силата за това?“ Библията е ясна по въпроса: Бог трябваше да ни доведе до място, на което да разберем, че нямаме сила да избягаме от греха.
На Израел им отне 400 години мъки, за да разберат, че не можеха да се избавят сами. Те не можеха да се отърват от господарите си със собствените си сили. Нуждаеха се от освободител – от Бог, който да се пресегне и да ги изведе от робството.
На Израел им отне векове – чак до Захария – да разберат, нуждата си от изкупител. Те най-после се убедиха, че се нуждаеха от спасител, който да бъде „... огнена стена около него, и ще бъда славата всред него.“ (Захария 2:5). Самият Бог щеше да бъде огъня около тях и славата всред тях!
Но много християни днес все още не са научили този урок. Те живеят под Закона – борят се в плътта си, дават обещания на Бог, опитват се да се отърват от греха си. Всеки ден се събуждат и казват: „Това е денят, Господи! Ще намеря силата и волята да разчупя тези окови. Само с още малко усилие ще бъда свободен!“
Не, това никога няма да се случи! Само ще донесе още вина. Законът е предназначен да ги заведе до Кръста, до познанието за тяхната безпомощност, до нуждата им от изкупител!
Тези заповеди бяха изложени ясно, описвайки пълното покорство, което изискваше святия Бог. Въпреки всичко Законът не помагаше на плътта да му се покори. И човека видя, че е абсолютно невъзможно да спазва изискванията на Закона. Павел нарече Закона: „... хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим“ (Деяния 15:10).
Но Павел описа Закона и като „... доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.“ (Галатяни 3:24). Законът изобличава сърцата ни, учи ни, че сме колебливи, безпомощни като бебета, които се нуждаят от спасител.
В този момент може би се чудиш: „Защо Бог иска пълно покорство от нас, а не ни дава силата за това?“ Библията е ясна по въпроса: Бог трябваше да ни доведе до място, на което да разберем, че нямаме сила да избягаме от греха.
На Израел им отне 400 години мъки, за да разберат, че не можеха да се избавят сами. Те не можеха да се отърват от господарите си със собствените си сили. Нуждаеха се от освободител – от Бог, който да се пресегне и да ги изведе от робството.
На Израел им отне векове – чак до Захария – да разберат, нуждата си от изкупител. Те най-после се убедиха, че се нуждаеха от спасител, който да бъде „... огнена стена около него, и ще бъда славата всред него.“ (Захария 2:5). Самият Бог щеше да бъде огъня около тях и славата всред тях!
Но много християни днес все още не са научили този урок. Те живеят под Закона – борят се в плътта си, дават обещания на Бог, опитват се да се отърват от греха си. Всеки ден се събуждат и казват: „Това е денят, Господи! Ще намеря силата и волята да разчупя тези окови. Само с още малко усилие ще бъда свободен!“
Не, това никога няма да се случи! Само ще донесе още вина. Законът е предназначен да ги заведе до Кръста, до познанието за тяхната безпомощност, до нуждата им от изкупител!