Всички дни от живота ми
Старият Завет е пълен с модели и примери от Новия Завет. Когато ми е трудно да разбера някоя истина от Новия Завет, аз търся сянката й в Стария всъщност, аз вярвам, че няма нито един момент в Стария Завет, който да не е пълен с истина за новозаветните вярващи.
Един такъв пример е пасажа относно Моисей и горящия храст. Аз мисля, че тази история е пълна с дълбока новозаветна истина по темата на светостта.
Докато Моисей беше сам на планината Хорив, пасеше стадото на тъста си, когато изведнъж странна гледка прикова вниманието му: един храст гореше, като подпален, а въпреки това не изгаряше!
Моисей реши да погледне отблизо и когато се приближи, Бог го извика от храста: „И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря. А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината...“ (Изход 3:3-4)
Бог беше в храста. Затова той гореше, а не изгаряше. Това беше видимо проявление на Божията святост. Всъщност, където присъства Той, това място е свято!
Новият Завет ни казва, че сме святи както е „свят Бог“:
“Но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане; защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет".” (1 Петрово 1:15-16). С други думи: „Писано е, записано е, установено е веднъж завинаги: ние сме святи както е свят нашия Бог!“
“Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.” (1 Солунци 4:7). Бог не ни е призовал само към спасение, или за рая, или пък да приемем прошката Му. По-скоро тези неща са облагите от истинския ни призив, който е да бъдем святи, както Той е свят.
Всеки един вярващ в църквата на Исус Христос е призован да бъде свят както е свят Христос, да бъде чист, неопетнен в Божите очи. Така че, ако си новороден святостта трябва да е вика на сърцето ти: “Господи, искам да бъда като Исус. Искам да ходя свят пред Теб през всичките дни на живота ми.“
Един такъв пример е пасажа относно Моисей и горящия храст. Аз мисля, че тази история е пълна с дълбока новозаветна истина по темата на светостта.
Докато Моисей беше сам на планината Хорив, пасеше стадото на тъста си, когато изведнъж странна гледка прикова вниманието му: един храст гореше, като подпален, а въпреки това не изгаряше!
Моисей реши да погледне отблизо и когато се приближи, Бог го извика от храста: „И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря. А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината...“ (Изход 3:3-4)
Бог беше в храста. Затова той гореше, а не изгаряше. Това беше видимо проявление на Божията святост. Всъщност, където присъства Той, това място е свято!
Новият Завет ни казва, че сме святи както е „свят Бог“:
“Но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане; защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет".” (1 Петрово 1:15-16). С други думи: „Писано е, записано е, установено е веднъж завинаги: ние сме святи както е свят нашия Бог!“
“Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.” (1 Солунци 4:7). Бог не ни е призовал само към спасение, или за рая, или пък да приемем прошката Му. По-скоро тези неща са облагите от истинския ни призив, който е да бъдем святи, както Той е свят.
Всеки един вярващ в църквата на Исус Христос е призован да бъде свят както е свят Христос, да бъде чист, неопетнен в Божите очи. Така че, ако си новороден святостта трябва да е вика на сърцето ти: “Господи, искам да бъда като Исус. Искам да ходя свят пред Теб през всичките дни на живота ми.“