Ядосан ли си на Бог?
Вярвам, че няма нищо по-опасно за един Християнин от това да носи в себе си негодувание срещу Бога. Шокиран съм от растящия брой вярващи които срещам, които са ядосани на Господа. Защо? Те са убедени, че на Него не му пука - защото не е отговорил на някоя конкретна молитва или не е подействал в тяхна полза.
Йона получи мисионерско призвание от Бог и отиде в Ниневия за да проповядва посланието на осъждение, което Бог му даде. След като предаде посланието, Йона седна на хълма, чакайки Бог да започне унищожението. Но когато четиридесетте дне минаха, нищо не се случи. Защо? Ниневия се покая - и Бог промени решението си да я разруши!
Тук е мястото, където най-често започва яростта срещу Бога - с разочарование. Бог може да ни призове, вложи товар в нас и да ни изпрати. Тогава, когато нещата не вървят така, както сме ги планирали, можем да се почувстваме подведени или предадени. Бог разбира нашите викове на болка и объркване. В края на краищата, нашият вик е човешки. И той не се различава от вика на Исус от кръста: "Отче, защо си ме оставил?"
Но ако продължим да подхранваме негодувание в духа си, то ще прерастне в ярост вътре в нас. И Бог ще ни попита същия въпрос, който зададе на Йона: "Добре ли е да негодуваш...?" (Йона 4:9). С други думи: "Мислиш ли, че имаш право да бъдеш толкова ядосан?"
Йона отговори, "Имам всяко право да съм ядосан, до деня на смъртта си!" "...И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт" (същият стих). Ето един пророк, който бе толкова раздразнен, толкова ядосан, толкова изпълнен с ярост към Бога, че каза: "Не ме интересува, дали ще живея или умра! Моето служение е един провал. Имам всяко право да му бъда ядосам!"
Божието слово казва, че има надежда! "Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи; Защото делото ти ще се възнагради, казва Господ; и те ще се върнат от земята на неприятеля" (Еремия 31:16). С други думи: "Спри плача - спри оплакването. Аз ще те възнаградя за твоята вярност."
"Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа, труда ви не е празен" (1 Коринтяни 15:58).
Възлюбени, вашите плачове и молитви не са били напразно! Цялата ви болка и сълзи са били с цел. Бог ви казва, "Мислиш, че всичко свърши. Виждаш единствено обстоятелствата около себе си - неуспех, разруха, никакви резултати. Затова си казваш, "Това е краят." Но аз ти казвам, че това е началото! Аз виждам наградата, която предстои да излея върху теб. Аз мисля добри неща за теб - прекрасни неща. Така че спри да плачеш!"
Йона получи мисионерско призвание от Бог и отиде в Ниневия за да проповядва посланието на осъждение, което Бог му даде. След като предаде посланието, Йона седна на хълма, чакайки Бог да започне унищожението. Но когато четиридесетте дне минаха, нищо не се случи. Защо? Ниневия се покая - и Бог промени решението си да я разруши!
Тук е мястото, където най-често започва яростта срещу Бога - с разочарование. Бог може да ни призове, вложи товар в нас и да ни изпрати. Тогава, когато нещата не вървят така, както сме ги планирали, можем да се почувстваме подведени или предадени. Бог разбира нашите викове на болка и объркване. В края на краищата, нашият вик е човешки. И той не се различава от вика на Исус от кръста: "Отче, защо си ме оставил?"
Но ако продължим да подхранваме негодувание в духа си, то ще прерастне в ярост вътре в нас. И Бог ще ни попита същия въпрос, който зададе на Йона: "Добре ли е да негодуваш...?" (Йона 4:9). С други думи: "Мислиш ли, че имаш право да бъдеш толкова ядосан?"
Йона отговори, "Имам всяко право да съм ядосан, до деня на смъртта си!" "...И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт" (същият стих). Ето един пророк, който бе толкова раздразнен, толкова ядосан, толкова изпълнен с ярост към Бога, че каза: "Не ме интересува, дали ще живея или умра! Моето служение е един провал. Имам всяко право да му бъда ядосам!"
Божието слово казва, че има надежда! "Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи; Защото делото ти ще се възнагради, казва Господ; и те ще се върнат от земята на неприятеля" (Еремия 31:16). С други думи: "Спри плача - спри оплакването. Аз ще те възнаградя за твоята вярност."
"Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа, труда ви не е празен" (1 Коринтяни 15:58).
Възлюбени, вашите плачове и молитви не са били напразно! Цялата ви болка и сълзи са били с цел. Бог ви казва, "Мислиш, че всичко свърши. Виждаш единствено обстоятелствата около себе си - неуспех, разруха, никакви резултати. Затова си казваш, "Това е краят." Но аз ти казвам, че това е началото! Аз виждам наградата, която предстои да излея върху теб. Аз мисля добри неща за теб - прекрасни неща. Така че спри да плачеш!"