Дейвид Уилкерсън

Псалм 45 ни дава красива картина за Христос и Неговата невяста. Скоро ще се има голяма сватба и автора „прелива” от екстаз и въодушевление: „Сърцето ми прелива от благо слово...” (Псалм 45:1) Псалмистът едва се сдържа! Той описва нещо, което вижда с окото на ума си – невероятна церемония, голям и славен Младоженец и красива невяста, облечена в злато!

„Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.” (Еклисиаст 7:10)

Павел писа: „...за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите” (2 Коринтяни 1:9). Смисълът е следния: „Бог ме докара до края на човешките ми сили, пред прага на смъртта. Това място беше толкова безнадеждно, че само Бога на възкресителната сила можеше да ме избави!”

Хора, които са преживели страдания, които са преминали през тях и са доказали, че Бог е верен, стават силни, меки и търпеливи. Те имат нежността на Христос. Обичам да съм сред такива хора! Те окуражават духа ми!

Апостол Павел каза: „(Господ) ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.(2 Коринтяни 1:4)

Изправени сме пред времена, в които думата „освобождение” ще получи съвсем ново значение! Преди християните считаха освобождението преди всичко като физическо изцерение, но скоро най-голямото освобождение ще бъде това от страха и ужаса!

Един добър начин да видиш дали обичаш, е да прегледаш как се грижиш за интересите на другите. Като пастор аз трябва да изработя непоклатимо видение за да правя това. Аз съм натоварен от Бог с призив да предизвикам хората си към действие и непреклонно да преследвам мисията, която Той ни е дал. Истината е, че аз мога да направя това по 2 начина: чрез собствените си амбиции – като се опитвам да постигна личните си цели; или да приема Христовото сърце и да приема мисията да обичам.

„И като свика дванадесетте, даде им сила „ (Лука 9:1) Исус даде сила на учениците Си не защото те бяха амбициозни, а защото бяха Негови. Да принадлежиш на Христос означава да получиш силата Му. Силата е родена от факта, че Му принадлежим. Това, че Му принадлежим, ни дава истинска сила.

„Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.” (Йов 9:21)

Никога не трябва да ходиш на църква без да се молиш: „Господи, дай ми ушите на Святия Дух, за да чуя. Помогни ми да чуя, разбера и приложа Словото Ти в живота ми!” Трябва да притежаваш слуха на Святия Дух толкова, колкото пастора трябва притежава езика на Святия Дух!

Движещата сила на давидовата църква беше пълната зависимост от Святия Дух. Ето какво отличава Давид: „Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък...” (1 Царе 16:13)

„И Соломон, синът на Давид, се укрепи в царството си. И ГОСПОД, неговият Бог, беше с него и го възвеличи извънредно много.” (2 Летописи 1:1) Църквата на Исус Христос днес е много благословена и укрепена от Бог. Помага й се по всякакъв начин. Помислете за големите, красиви сгради, които се строят в страната. Помислете и за големите финансови благословения за църквата. Милиони долари се харчат за телевизия, книги, записи и касетки, мисии, колежи и всевъзможни църковни служения.

„Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.” (Римляни 8:38-39)

„И те ще погледнат на Мен, когото прободоха.” (Захария 12:10). В пророчеството на Захария виждам ново видение за кръста на Исус. В този момент Святия Дух прави точно това в Израел. Множества евреи се събират на Стената на плача, плачейки за техния Месия. Но скоро Бог ще премахне завесата и те ще познаят Исус такъв, какъвто е и ще плачат за това, че Го прободоха!

Един мисионер каза в църквата ни, че ще има голямо пробуждане по целия свят. При всички случаи „духът на политва” е свързан с последната жетва. Във Виетнам, Китай, Сърбия, Амазония, Африка и някои други места, Божия народ се моли горещо и страстно – с плач, търси лицето Му, разправя се с греха и се обръща към праведността.

Понякога Бог ни отнема някои неща, а друг път ние се молим за неща, от които си мислим, че се нуждаем, а Бог не ни ги дава. Въпреки това, „...ГОСПОД познава пътя на праведните” (Псалм 1:6). Един ден ще видим, че Божиите действия са били в наша и на царството Му полза!

Отец има два вида любов: обща любов за всички грешници и специална любов за всички, които са от Неговото семейство. Общата Божия любов към човечеството може да бъде почувствана от всеки, който отиде при Него и се покае. но Божието сърце също е пълно с друг вид любов – различна, необикновена любов към децата Му!

За много хора е трудно да мислят за Бог като за любящ Баща. Те Го виждат през очи замъглени от болката на отминалите преживявания с невярващия си баща или пастрок. Хиляди християни не вярват, че Бог ги обича, понеже земните им бащи са ги изоставили, наранили или наскърбили лошо. Моля се това послание да не говори само на тях, но също така и на онези от вас, които все още не сте открили дълбочините на любовта на небесния ни Отец!

Бог даде Сина Си, Сина даде Своя живот, а ние получаваме всички облаги! По взаимно съгласие Отец и Сина направиха завет да опазят семето на Христос. То има за цел да ни помогне да устоим до край.

Апостол Павел написа: „Верен е Бог, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ.” (1 Коринтяни 1:9) Този стих ни обяснява истина, която може да ни изведе от всяка житейска буря. Ето една проста истина, която може да запази сърцата ни в покой когато всичко около нас се клати. Това е Божието Слово, което може да ни опази от страха, който в момента е сграбчил целия свят.

Бог настоява, че трябва да има „суха земя” по пътя ни към Червено море. Той каза на Израел: „(Вие) ще преминете през морето по сухо” (Изход 14:16). Невероятно, Бог използва фразата 4 пъти, казвайки на народа: „ще преминете през морето по сухо”.

„Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?” (Лука 15:4) Тук Исус говори за овца, която е била в кошарата. Ясно е, че това изобразява член на Христовото стадо, такъв, който е бил добре нахранен и воден от любящ пастир. Но тази овца се изгубила, така че пастира е излязъл да я търси.

Нека ви споделя някои много здравословни мисли за вярата и любовта. Аз вярвам, че Бог извършва чудеса в отговор на молитва на вяра. Вярвам и всяко обещание в Божието Слово. Но, през многото страдания и сълзи, аз съм открил нещо чудесно за това как работи Бог. Това, което ще прочетеш, ще ти помогне да възобновиш вярата си в Господ и ще те освободи от робството на това да се опитваш да разбереш вярата.

Учените казаха за катастрофата: „Целият свят се разтърси.” Други я нарекоха „най-лошото природно бедствие в историята на света.” Те говореха за подводното земетресение, което опустоши цялото крайбрежие в Азия преди няколко години. Десетки хиляди хора загинаха. Продължаваме да виждаме бедствия около нас.

ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал. (Псалм 139:1)

Бог описва Себе Си по този начин: „И Аз научих Ефрем (Израел) да ходи, като го хващах за ръцете му; но не познаха, че Аз ги изцелявах.” (Осия 11:3 В оригиналният език този стих казва: „Аз дойдох при тях в отчаянието им и нежно се грижих за тях в нечисти, неравни места. Държах ги в ръцете Си като кърмачка!” Но Осия 11:7 казва: „Народът Ми е замесен в отстъпление от Мен; и да ги викат към Всевишния, никой от тях не се надига.”

Ако искаш Божият мир да царува в живота ти, трябва да оставиш някои неща:

„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Иисус.” (Филипяни 4:6-7)

„И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни.” (Колосяни 3:15) Този стих съдържа невероятна заповед: Бог призовава цялото тяло на Исус Христос да позволи на мира Му да управлява сърцата, умовете и делата ни! Божият мир трябва да бъде арбитъра в нашия живот, стоящ като управител над всичко. Ако някога е било време за този призив, то това е днес, в това време на хаос и бъркотия!

Търсих из книгите си и намерих начини да „излекуваш” неверието си, но нито една от всички тези дузини рецепти не ме докосна. Така че помолих Бог за нещо просто и Той ми даде две мисли за това как да отърва сърцето си от неверие: 1. Хвани всяка тревога, страх и бреме. Занеси ги на Исус и ги остави на раменете Му!

„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.” (Евреи 11:6) Всичките молитви на света няма да ти помогнат, освен ако не ги примесиш с вяра! Може да постиш и да се молиш в продължение на 3 дни или 3 седмици, но без вяра няма да угодиш на Бог. Всичките ти часове в молитва, всичките ти молби, всичкото ти „отиване при Него” няма да те ползват по никакъв начин, докато сърцето ти не е закотвено във вяра!

„Който не вярва в Бога, Го е направил лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син.” (1 Йоан 5:10) Помислете са всички грозни грехове изброени срещу Израел в пустинята: мърморене, оплакване, идолопоклонство, неблагодарност, непокорство, чувственост. Въпреки това никой от тези не провокира Божия гняв. Тяхното неверие Го разгневи! „И ГОСПОД каза на Моисей: Докога ще Ме презира този народ и докога няма да Ми вярва въпреки всичките знамения, които съм извършил сред него?” (Числа 14:11)

Мога да дам цял каталог от грехове, които християните практикуват, но никой от тях не се доближава до греха, за който искам да говоря. Майката на всички грехове – този, който ражда всички други грехове – греха на неверието!

„Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума? Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.” (Йов 28:12-13)

Новият Завет е пълен с обещания, доказващи че Бог обичаше да отговаря изобилно на молитвите на хората Си! Едно от най-познатите обещания е в Ефесяни 3:20. всички ние го познаваме много добре, въпреки това малцина живеят все едно го вярват. „А на Този, който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила.”

„И синовете на Амон преминаха Йордан, за да воюват и против Юда, и против Вениамин, и против ефремовия дом. Така Израил беше крайно притеснен.” (Съдии 10:9) Амон беше използван от Бог за да поправи греховете на Израел (виж Съдии 10:6-8). А сега армията им маршируваше към Израел! Божият народ беше смутен и унил и започна да изповядва греховете си: „Съгрешихме; направи ни каквото Ти се вижда добро; само, молим Те, избави ни днес!” (Съдии 10:15)

Една от фразите, които най-често могат да се чуят в църквата е: „Бог отговаря на молитви!” И все пак това е само половината истина. Цялата истина е: „Бог наистина отговаря на молитвите изобилно!” Осия пророкува на Израел: „Вие сте отстъпили от вярата, но все още сте Божий народ.” (виж Осия 14:1). „Вземете със себе си думи и се върнете при ГОСПОДА! Кажете Му: Отнеми всяко беззаконие и приеми доброто” (Осия 14:2)

Един от най-великите уроци, които някога можем да научим, е че битката никога не е срещу хора. Никога не е срещу колеги, съседи или неспасени роднини, а с Бог! Ако оправиш нещата с Бог, всичко останало ще се подреди. Когато си изправен пред Него, опръскан с Христовата кръв, без грях в живота си, взимащ надмощие в молитва – тогава всичките демони в ада не могат да направят нищо срещу онова, което желае да направи Бог! Той иска да имаш този вид свята сила!

„Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел.” (Псалм 57:2) Аз вярвам в Бог, който изпълнява, който може да ме спаси от падение и да ме подкрепи във всяко бедствие. Когато ме е страх ще Му вярвам. Той ще избави душата ми в мир от битката, която се води срещу мен.

Яков беше в ужасна криза – отново – и не знаеше какво да направи. Библията казва: „След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там... Тогава Яков каза... да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.” (Битие 35:1-3)

Представете си, че боксов треньор заведе боксьора си на индивидуален тренировъчен лагер и прекара всичките тренировки надъхвайки спортиста за големия бой. Казва му така: „Ще бъда до теб край ринга, никога няма да те оставя. Ето ти списък на големите боксьори от миналото, изучи всяко тяхно движение. Не трябва се мъчиш с тежки тренировки. Казах ти, че си победите, а думата ми е всичко, от което се нуждаеш! Ще ти дам някои схеми за това как да победиш Човека Чудовище когато се изправиш срещу него на ринга!”

Исав пръв излезе от утробата на майка си – бебе, покрито с коса (името му означава „космат”). Но близнакът му – Яков – сграбчи петата му, докато беше още в утробата. В какъв ли шок е изпаднала акушерката когато е видяла, че Исав се ражда, а една мъничка ръчичка го държи за петата!

Бог позволява да имаш изпитания, защото иска да те направи „дяволоустойчив”! Това не означава, че няма да бъдеш атакуван отново, а че ще бъдеш подготвен да устоиш! Вичко е част от подготовката ти за по-голямо служение, по-голямо помазание по-широко поле на действие в царството Му.

„Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.” (Притчи 12:18)

Когато решиш в сърцето си да ходиш непорочен пред Бог, живеейки по начин, който се харесва на Господ, ще всяваш страх и предизвикваш презрение у онези, които са изгубили Божията протекция и благословение. Хладките или извършващи компромиси християни ще бъдат напълно отвратени от твоя живот!

Бог обещава чудесно благоволение на непорочния вярващ. „Пази заповедите ми... Милост и истина да не те оставят — вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и благоразумие пред Бога и хората.” (Притчи 3:1-4). Бог казва, че ако насочиш погледа си за да ходиш непорочен пред Него, ти ще ходиш в благоволението Му и ще Му угодиш.

Това е поведението на непорочния вярващ според апостол Павел: Да си непорочен означава да нямаш никакви заблуди. „Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама” (1 Солунци 2:3). Непорочният християнин е без измама в сърцето си. Павел казваше: „Аз не бях мошеник, проповядващ ви едно нещо, а живеещ друго. Поведението ми беше отворена книга!

„Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите” (1 Солунци 2:10) Това е силно изявление – да призовеш Бог за свидетел на светостта си! И въпреки това, без да потрепне, Павел се похвали на вярващите в Солун: „Съработниците ми и аз работихме безукорно пред вас и пред Бог. Поведението ни беше праведно и чисто. Бог е свидетел на святото ни поведение, свидетели сте и вие. Видяхте, че ходехме свято и непорочно пред Бог и пред хората!”

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам. (Псалм 56:3) Страх ме е. Страх и треперене ме връхлетяха; нападнаха ме ужасите на смъртта.

Давид ни казва защо Бог отговори на молитвите му: „И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.” (Псалм 18:19) „Благоволи” тук означава „да изпитваш удоволствие или радост”. Давид каза: „Аз нося удоволствие на Бог. Той ме освободи просто защото изпитва удоволствие от мен!” и, възлюбени, Той изпитва удоволствие във вас и мен също!

Вярваш ли, че Бог иска бързо да разреши проблема ти? Точно тук се провалят много християни. Те знаят, че Бог има всичко, от което се нуждаят, признават, че Той е загрижен, но не са убедени, че Той иска бързо да дойде и да им помогне.

Бог пита: „Наистина ли вярваш, че Аз виждам какво преживяваш в момента?” вероятно докато четеш това, ти преминаваш през нещо, за което Той трябва да ти помогне. Самата същност на проблема ти изисква отговор.

Всеки вярващ, който желае да угоди на Бог с молитвения си живот, ще трябва да отговори на този въпрос: „Има ли Бог всичко, от което се нуждая? Или трябва да отида при друг за отговор?” Това изглежда е прост въпрос, такъв, който дори не трябва да се задава. И повечето християни веднага биха отговорили: „Да, разбира се, че вярвам, че Бог има всичко, от което се нуждая.” Но истината е, че мнозина не са напълно убедени!

„Ето, това са само краищата на Неговите пътища, и колко слаб шепот чуваме от Него! А гърма на силата Му кой ще разбере?” (Йов 26:14)

Петър предупреждава вярващите от последното време, че Сатана ще дойде при тях с висок глас, опитвайки се да ги изплаши. „Бъдете трезви, бъдете бдителни, защото вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне.” (1 Петрово 5:8)

„Не бой се, защото Аз съм с теб; не се страхувай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя, да, ще ти помогна, да, ще те подпра с праведната Си десница.” (Исая 41:10)

Ето как да отидеш до Божието хранилище и да получиш онова, от което се нуждаеш: 1. Отиди смело до трона Му и поискай щедро цялата благодат и милост, които да те предпазят от всяко изкушение и изпитание. Дяволът знае милиони начини да те накара да се чувстваш виновен, изплашен, осъден и объркан и той ще ти каже: „Чувстваш се така защото имаш боклуци в сърцето си!” Но аз спрях да се взирам в сърцето си преди много години, защото то е винаги черно. И все пак то е бяло за Баща ми, защото е покрито с кръвта на Агнето! Няма значение как се чувстваш. Просто погледни в Божието Слово какво е направил Исус. в Него започваш начисто.

Уморен ли си от това да живееш като просяк когато всичко, от което имаш нужда е било дадено? може би фокуса ти е погрешен. имаш ли склонност да мислиш за слабостите си, за изкушенията и за старите ти провали? Позволил ли си на вината да се промъкне?

„Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.” (Песен на песните 2:4). В притчата за блудния син, радостта на бащата не можеше да бъде пълна докато той не седнеше в банкетната зала със сина си. той трябваше да бъде сигурен, че момчето знаеше, че беше опростени, а греха му заличен. Трябваше да седнат на масата и да празнуват с агнето!

Притчата за блудния син е за двама синове – единия е достигнал края на собствените си сили, а другия няма претенции към средствата на баща си. притчата се отнася също и за безусловната любов на бащата и за грижата за неговия дом.

Не можете да отделите Божиите грижи от любовта Му, което има нещо общо с изобилните богатства в слава, които са на наше разположение. Той ни се е погрижил за всяка грижа в живота ни, за да ни помогне да бъдем победители през цялото време!

Святият Дух ме води да се моля за по-голямо разбиране на Божията любов. След като прочетох 1 Йоан 4:16, аз разбрах колко малко знам относно живота и ходенето в любовта на Бог. „И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.”

„Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.” (Ефесяни 6:11)

Божият Дух винаги е призовавал човечеството към Себе Си – към святост, чистота на сърцето, отделен от света живот – и във всяко поколение има остатък, който се отзовава на този призив. Йосиф се отзова на Божия призив на много ранна възраст; десетимата му по-възрастни братя имаха същия призив да се предадат и да ходят праведно, но те избраха да станат в света.

„Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб... Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.” (Псалм 105:17,19). Йосиф беше изпробван и изпитван по много начини, но най-голямото му изпитание беше словото, което беше получил!

Йосиф преживяваше един от най-мрачните си периоди – самотен, отчаян, на път да се откаже от мечите си, поставящ под съмнение мястото си в Бог. Изведнъж един от царските телохранители го извика: „Йосиф! Измий се, Фараона те вика!”

Благоразположен ли е нашия небесен Баща към някои от децата си? Казва ли Библията, че Бог не гледа на лице? Когато става дума за спасение и за чудесните Му обещания, Бог се отнася с всички по един и същи начин, но Той също така има специални предпочитания към онези, които с цяло сърце откликват на призива Му и напълно покоряват живота си на Него!

Нека ви покажа компанията на Йосиф – тяло от вярващите в последните дни, изцяло предадени на Господ. Те ежедневно общуват с Бог и са водени от Духа във всеки детайл от живота си. в този момент те излизат от велики изпитания за да влязат на място на откровение, мъдрост и плодовитост. Бог работи в тях, дава им истината и знанието Си, и много скоро ще ги призове, както направи с Йосиф!

Колко често сте чували християни да казват: „Бог прави нещо ново в църквата Си”? Новото нещо, за което говорят, може да бъде наречено съживление, изливане, посещение или движение на Бог. Въпреки това „новото нещо” замира много бързо. И веднъж повяхнало, вече го няма. По този начин виждаме, че това въобще не е било акт на Бог. Всъщност, християнски социолози са проследили голяма част от тези „посещения” и са открили, че средната продължителност на живота на подобно събитие е около 5 години.

Имаше един млад шотландски пастор – Робърт Мъри Мак Чейн, който почина на 29 години. Преди смъртта си той предизвика голямо пробуждане в църквата си. Прочетох един цитат от този Божии мъж – той казва: „Най-голямата нужда на хората ми е моята собствена святост.” Имаме достатъчно сладкодумни проповедници, свръх изобилие от харизматични индивиди, повече от достатъчно на брой високо квалифицирани лидери. Това, от което имаме нужда, са святи Божии хора. Хората имат нужда да видят нещо повече от умения да служат у лидерите си, те имат нужда да видят свято сърце.

"А всичко, което не става от убеждение е грях. (Римляни 14:23)

Научавам нещо чудесно за Святия Дух. Той има едно изключително качество: Не Му харесва да говори за Себе Си. Той не прави от Себе Си основния обект на нашето внимание.

Веднъж прекарах цяла седмица плачейки пред Господ, плачех към Него за послание на утеха и надежда за всички вярващи, които изпитват болка и пишат до нашето служение. Докато работя в Ню Йорк с наркомани, алкохолици и бездомни, аз се моля: "Господи, накъдето и да се обърна виждам болка, нещастие, скръб и проблеми. Какво послание бих могъл да дам на тези хора, които имат толкова ужасни нужди? Какво е словото ти за тях? Ти със сигурност си загрижен за тези скъпоценни хора. Със сигурност кпнееш да им дадеш слово, което да ги освободи."

Повечето от нас са напълно запознати, че греха е в основата на всичките ни проблеми. Знаем, че греха причинява страх, вина и депресия. Знаем, че ни ограбва от духовния кураж и жизненост. Но онова, което не знаем, е как да победим "греха, който толкова лесно ни сплита". (вж. Евреи 12:1)

В Данаил 3, Цар Навуходоносор издигна огромна златна статуя, висока 27 метра и повика всеки лидер от голямата си империя на церемония по посвещаването. Когато те пристигнаха, Навуходоносор заповяда те да се поклонят пред статуята и да я хвалят, а ако отхвърлеха заповедта, трябваше да умрат.

Аз не давам финансови съвети, но поддържам връзка със съветника, на когото може да се разчита най-много! По всеки въпрос, който има на каквато и да е тема, моят доверен съветник има отговор. Той е със служението ни от самото начало. Когато преместихме офисите си отново в Ню Йорк, той дойде с нас. И той е ръководил всяка сделка с недвижими имоти, която сме правили тук. Той ни помогна да купим театър "Марк Хилинджър" на Бродуей, който е с историческо значение, където сега Таймс Скуеър Чърч провежда събранията си.

На пророк Езекил му беше дадено невероятно видение. Библията казва, че Божията ръка го заведе до много висока планина, където му се яви човек „чийто изглед бе като изглед на мед” (Езекил 30:3) Разбира се, човекът беше самия Христос. Той заведе Езекил до Божия дом където даде на пророка удивително видение за бъдещето на Божия народ. То разкри какво щеше да стане с Божието тяло когато наближеше последното време. „Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток...” (Езекил 47:1)

Моисей беше на мнение, както и ного от нас днес, че съществуваше само един начан, по който той можеше да стои в победата. Той непрекъснато обюуваше с Господ: "И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си" (Изход 33:11). Вярвам, че тайната на светостта е много проста: Стой блозо до Исус! Продължавай да гледаш лицето Му докато не станеш като картината, която виждаш.

"За да позная Него, силата на Неговото възкресение, и обещанието в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите" (Филипяни 3:10-11) Това, което ще кажа, може да ви изненада. а именно, че във възкресението на Исус Христос става дума само за сила. Като казвам това, нямам предвид само Божествената сила, която възкреси Исус от мъртвите. Разбира се, този вид сила е абсолютно чудотворна и би могла да дойде само от Бог.

Когато любовта ни е съгласувана с Божието Слово - когато приемем Неговата любов към нас и се обичаме един друг безусловно, ние живеем без страх. Тогава сме в състояние да живеем "тук и сега" както живя Христос и смело да се изправим пред Него в деня на съда.

Множество християни, между които и някои пастори, са ми казвали, че са постоянно измъчвани от стари грехове. Те ми казват: "Брат Дейв, само ако знаеш какво направих веднъж, как съгреших, ще разбереш защо съм отчаян. Греховете ми все още ми тежат и непрекъснато се боря с вината си. Вярвам, че Господ ми е простил, че кръвта Му е достатъчна за да покрие греховете ми, но нямам мира, който идва след това знание."

В Таймс Скуеър Чърч ръкопляскайки пеем следната песен: Изпрати го при нас, Господи, изпрати го при нас. Господи, нека Святия Дух доиде при нас. Нуждаем се от Него, Господи, изпрати го при нас.

Разказът за блудния син е толкова известен, че няма да ви разказвам историята с подробности. Искам да кажа, че тя не е преди всичко за изгубен син. По-скоро е за радостта на бащата. В притчата за блудния син със сигурност става дума за завръщане (Лука 15:11-31), но не е само за това, че сина най-после се завърна у дома. Тя е за това кое задържа сина у дома. Тя е за благодадт, прошка и възстановяване. Прочетете отново историята и ще видите, че тя не свършва когато сина се завръща и това е показателно.

Бог ни показва как да живеем без страх: "В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха..." (1 Йоан 4:18). С две думи - ако живеем в страх, не сме наясно със съвършената любов. Йоан не казва: "Съвършената любов към Бог изпъжда страха.", както и не говори за непоколебима или зряла християнска любов, както някои предполагат. Не там започва съвършената любов за истинските вярващи.

"И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят." (1 Йоан4:16-17)

Исус нарича Святия Дух "Утешителят". Добре е да познаваме Святия Дух като утешител, но е добре и да знаем как ни утешава Той, за да можем да разграничим коя утеха е от плътта и коя от Духа. Помислете за брат, който е съсипан от самота. Той се моли за утеха от Святия Дух и очаква тази утеха да дойде като чувство. Всъщност, той си я представя като внезапно дихание от небето, като духовна упойка за душата.

Святият Дух дойде за да ни води в живот на молитва. "Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания" (Римляни 8:26)

Победоносна църква се издига в момента - излизаща от големите изпитания на вярата. Тази църква на последното време изплува от дългите дни на страдания и огнени пещи. Святият Дух се е заел да доведе хората си до място на абсолютна съкрушеност. Води ги до откровение за немощ в собствената им плът за да им покаже, че Той е силен. Хората Му са ръба на собствените си сили, инатливата им воля е смазана, а женалието им трябва да бъде само "Да бъде Твоята воля". И чрез тези неща те стават напълно зависими от Господ.

Страхотният духовен спад, който следва след истинска планина от опит с благословения или победи е нормален за всеки последовател на Исус. Можем да наречем това преживяване "сухи периоди", но те изглеждат като дълбоко гмуркане в духовна тъмнина - потапяне в големи изпитания, след като сме познали специалното докосване на Бог.

В Матей 24 глава, Исус използва притча за да ни каже как да да се подготовим за завръщането Му. "Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде. Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна навреме? Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

В тези времена на изпитания и изкушения, Сатана идва при нас с лъжите си: "Сега си обграден и няма изход за теб. По-велики служители от теб са се отказвали при по-благоприятни обстоятелства от твоите. Твой ред е да се откажеш. Ти си поръженец, в противен случай не би минавал през това. Нещо не е наред с теб и Бог е крайно недоволен."

На кого даде мира си Исус? Може би си мислите: "Не съм достоен да живея в Христовия мир. Имам твърде много борби в живота си. Вярата ми е толкова слаба." Добре ще направите да обърнете внимание на хората, на които Исус даде мира си в началото. Никой от тях не беше достоен и нямаше право на този мир.

Каква е най-голямата Божия грижа по време на цялото това световно "разместване на пластовете"? Дали са събитията в Близкия Изток? Не. Библията ни казва, че Божият поглед е насочен към Неговите деца: "Ето, окото на Господа е върху ония, които Ме се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост" (Псалм 33:18)

Исус ни дава повече от една причина, поради която се нуждаем от мира Му. Христос каза на учениците си в Йоан 14:30: "защото иде князът на [този] свят." В какъв контекст каза това? Току що беше казал на дванадесетте: "Аз няма вече много да говоря с вас". (Йоан 14:30). След това обясни: "защото иде князът на [този] свят."

Може би в момента преживявате чудо, но просто не го забелязвате. Може би очаквате чудо. Може би сте обезкуражен, защото нещата изглеждат в застой. Не виждате никакви признаци за свръхестествената сила на Бог в живота си.

В древен Израел, Божият ковчег символизира Господната милост - мощна истина, която беше превъплътена в Христос. Трябва да приемем Неговата милост, да вярваме в спасителната кръв на Неговата милост и да бъдем спасени завинаги. Така че, ти можеш да се подиграваш на Закона, да се присмиваш на святостта, да мразиш всичко, което говори за Бог. Но когато се присмиваш и подиграваш на Божията милост - идва съд, при това скоро. Ако потъпкваш милостивата Му кръв, ще срещнеш ужасния Му гняв.

"Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия? (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи)." (Йоан 6:5-6). Исус извика Филип настрана и му каза: "Филипе, има хиляди хора тук. Всички те са гладни. Откъде да купим достатъчно хляб, за да ги нахраним? Какво мислиш, че трябва да направим?"

Голямото благословение става наше, когато сме поставени в небесни места. Какво е това благословение? Това е привилигията да бъдеш приет: "за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си" (Ефесяни 1:6). Гръцката дума за "приет" означава "много облагодетелстван". Смисълът е различен от английския, който би могъл да се преведе като "приет за задоволителен". Това означава нещо, което би могло да бъде понесено, предполагащо отношение на "мога да мина с него". Случаят с използваната от Павел тук дума не е такъв. В неговият случай, "приет" е използвано като "Бог ни е облагодетелствал изключително много. Ние сме много специални за Него, защото сме в Христос."

"И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това." (Матей 6:31-32)

Да прокламираш силата, която съдържа Христовото име не е някаква сложна, теологическа изповед. В библиотеката си имам книги, написани само на темата "имаето на Исус". Авторите на тези книгаи са ги написали за да помогнат на вярващите да разберат дълбокото значение, скрито в името на Христос. Някои от тези книги са толкова "дълбоки", че са напълно неразбираеми за читателя.

Божията цел за всяко едно от децата Му е да се предаде на властта и лидерството на Святия Дух: "Ако по Дух живеем, по Дух и да ходим." (Галатяни 5:25). С други думи - ако Той живее в теб, нека те ръководи!

Павел пише: "дайте място на Божия гняв" (Римляни 12:19). Това, което казва е: "Страдайте, когато сте огнетявани. Оставете го настрана и продължете. Оживейте в Духа." Както и да е, ако откажем да простим нанесените ни обиди, ще трябва д се изправим срещу следните последствия:

Най-голямата опасност, пред която се изправяме, е неспособността ни да видим Исус по време на трудности, а вместо това да виждаме призраци. В моменти на върховен страх, когато нощта е най-тъмна, а бурята най-жестока, Исус винаги се приближава към нас, за да ни разкрие Себе Си като Господ на потопа, Спасителя в бурята. "Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седна Цар до века." (Псалм 29:10)

Когато Адам съгреши, той опита да се скрие от Бог. Когато Петър се отрече от Христос, се страхуваше да Го погледне в очите. Когато Йона отказа да проповядва на Ниневия, страха му от Господното присъствие го завлече в океана.

Да познаваме и да вярваме в Божият характер, по начина, по който е разкрит в Имената Му, ни дава голяма защита срещу атаките на врага. Бог каза чрез Осия: "Людете ми загинаха от нямане знание." (Осия 4:6). Изводът от това е много силен. Бог ни казва, че имайки цялостно познание върху природата и характера Му, както е разкрит в Имената Му, е мощен щит срещу лъжите на Сатана.

Аз вярвам, че ако християнин има силата да живее свят живот, ако желае да даде всичко на Господ, но ако няма радост в благословението и свободата, обещани ни чрез живеещия вътре в нас Свят Дух, причината може да е само една. Тази причина е неверие. Точно както Исус не би могъл да извърши делата си там, където срещаше неверие, така и Духът не може да направи нищо в живота ни, ако таим неверие.

Матей ни казва, че Исус говори на народа в притчи: "Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”. (Матей 13:34-35)

Имам специално слово за тези, които са изправени пред невъзможни обстоятелствя. Възстановяването на вярата зависи от по-пълно откровение за любовта на небесния ни Баща към нас. "Господ твой Бог е всред тебе, Силният, който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, Ще се успокои в любовта си, Ще се весели за тебе с песни." (Софония 3:17). Ето ви страхотно откровение за постоянната Божия любов към нас!

Авраам не се поклати във вярата си. По-скоро беше "уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни." (Римляни 4:21). Той разбра, че Бог е в състояние да работи с нищото. Всъщност, нашият Господ създава неща от нищото. Помислете за описаното в Битие: Бог създаде света от нищото. Той създава само с една единствена дума. От нищото Той може да създаде чудеса за нас.

"Без да ослабне във вяра, той (Авраам) вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба." (Римляни 4:19) Същността на истинската вяра е описана в този стих. Бог току що беше обещал на Авраам, че ще му се роди син, такъв, от когото щяха да излязат много народи. Удивителното е, че Авраам не се изплаши от това обещание, въпреки че отдавна бе преминал възрастта. Напротив, когато Авраам прие това слово от Бог, на нас ни е се казва, че: "той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло... вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба."

"Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение". (Филипяни 4:6) Аз вярвам, че вяра, примесена с молитва, е отговора за всичко. Тук Павел казва "за всяко нещо", имайки предвид "молете се за всичко. И благодарете, че вашите молитви ще бъдат чути и ще им бъде отговорено." Казва ни се да се молим и че това трябва да е нашия пръв избор, а не да се молим, след като напразно сме опитали всичко останало. "Но първо търсете Божието царство" (Матей 6:33).

Това слово ми беше дадено от Святия Дух. То е за тези, които се нуждаят от отговор на молитва, които имат нужда от помощ в тежки времена и които са готови да трогнат сърцето на Бог според Словото Му:

Хора често ни пишат следното: "Няма с кого да поговоря, с кого да споделя бремето си. Никой няма време да изслуша болката ми. Имам нужда от някого, пред когото да излея сърцето си." Цар Давид беше заобиколен от хора. Беше женен, имаше голямо семейство и много приятели. И въпреки всичко го чуваме да казва същото: При кого да отида?" В природата ни е да имаме нужда друго човешко същество, с лице, очи и уши, да ни изслуша и да ни посъветва.

Няма значение какво става с икономиката, няма значение пред каква криза сме изправени, няма значение каква скръб или проблем може да застанат на пътя ни - НАШИЯТ СВЯТ ГОСПОД НИ ВОДИ И СЕ ГРИЖИ ЗА НАС ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ.

Има един еврейски текст, който ме е благословил страшно много и ми се иска да го споделя със вас. "Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти. Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина." (Псалм 119:150-151)

Святият Дух ми е давал да разбера, че молитвите ми са безполезни, освен ако не са във вяра. Бих могъл да плача, постя, ходатайствам, да се измъчвам или да съм в "родилни мъки" по време на молитва и въпреки всичко това да не повлияе на Господ ни най-малко, освен ако не започна да върша всичко с обикновена детска вяра.

Препоръчвам ви да отделите време и да прочетете силното послание в Псалм 142 и 143, за да насърчите вярата си. Беше ми интересно през какво преминаваше Давид когато каза: „Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.” (Псалм 142:3). Той повтаря тези думи във Псалм 143:4 „Защото духът ми до ден изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.” Всъщност, Давид казва на Бог: „Удавен съм в проблеми. Намирам се под атака от враговете ми. Унижен съм.” Той извика към Господ: „Внимавай на вика ми, защото съм много унижен... Изведи из тъмница душата ми.” (Псалм 142:6-7)

Причината, поради която пиша, е да ти припомня, че битката, в която си не е твоя, а Божия. Ако си Негово дете, можеш да бъдеш сигурен, че Сатана ще „ти е бесен”. Във 2 Летописи 20, огромно множество излезе срещу Божия народ. Цар Йосафат и хората му предадоха сърцата си на търсене на Господ и на пост. Царят извика молитва, с която много от нас сме се молили по време на нашите духовни пътувавания: „Тогава всред събранието дойде Господният Дух... казвайки, Не бойте се, нито да се уплашите... защото боят не е ваш, но Божий.” (2 Лет 20:14-15)

Голямата необходимост да сме търпеливи е повторена няколко пъти в книгата Евреи: „Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне... И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.” (Евреи 6:13-15) „да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.” (6:12)

Един ден Господ се яви на Авраам и му даде невероятна заповед: „Излез от страната си и от рода си, и от бащиния си дом и отиди в страната, която ще ти покажа”. (Битие 12:1) Какво невероятно нещо! Ненадейно Бог избра един мъж и му каза: „Искам да станеш и да вървиш, оставяйки всичко зад себе си – домът ти, роднините ти, дори отечеството ти. Искам да те изпратя някъде и ще те водя по пътя докато стигнеш там”.

За наше добро ни казава Бог да си спомняме. Споменът за наши предишни избавления ни помага да усилим вярата си за онова, през което преминаваме в момента. В криза ли си? Застрашен ли си от огромен проблем в къщи, в работата, или в семейството ти? Единственият начин да се изправиш срещу гигант е да направиш онова, което направи Давид – спомни си лъва и мечката. Спомняйки си Божията вярност в предишни негови кризи, Давид можа да се изправи срещу Голиат без страх.

Колко бързо забравяме големите Божии избавления в нашия живот! Колко лесно приемаме за даденост чудесата, които Той е извършил в живота ни! А Билията непрекъснато ни повтаря „Поменете избавленията си!”.

Някой, който чете това има нужда от докосване от Исус. Когато Господ служеше тук, на Земята, Той изцеряваше и възтановяваше измъчени хора докосвайки ги. Когато Исус докосна тъщата на Петър „треската я остави”. Той докосна капака на ковчега на мъртво дете и то се върна към живота. Докосна очите на слепи хора и те отново можеха да виждат. Докосна ухото на глух човек и внезапно той отново можеше да чува. Родители водеха децата си при Исус „за да Ги докосне”. Нежното му докосване промени всичко. Множества от хора водеха болните си и немощните си и Исус си направи труда да се пресегне и да докосне всеки един от тях и да ги изцери.

Святият Дух ме подтикна да прочета Изход, 12 глава, която описва излизането на Израел от Египет. Двете страни и трегера на вратата на всеки израелски дом бяха намази с кръв от агне. По този начин Божият народ бе предпазен от преминаващият ангел на смъртта. Когато дойде денят, множества Израилтяни излязоха от робство – 600 000 мъже, плюс жените и децата. „И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всички войнства Господни излязоха из Египетската земя.” (Изход 12:41)

Вяра - работи най-добре накрая, и колкото повече работи, толкова по-добре. Защото вярата работи чрез опит и колкото повече работи, толкова повече опит трупа. И колкото повече опит трупа, толкова по-силна става. И така, вярата работи най-добре накрая.

Исус ни казва: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” (Йоан 5:24) Гръцката дума, която Исус използва тук за „осъждане” е „съд”. Той всъщност казва: „Ако вярваш в мен, няма да отидеш на съд, но ще преминеш от смъртта в живота.”

Ако си объркан, страдаш, или пък изпитваш болка, може би е защото Бог работи за теб по Неговия си начин. Най-често суверната работа на Бог открива план, известен само на Него. Той работи чрез страданието на Неговите хора. Чудо скоро ще последва объркването. Изучавай Библията си и ще откриеш този модел в живота на всички Божии хора. Във всички случаи когато Бог започва да изпълнява обещанието си, изглежда като че покрива ще се срути.

Петър казва: „(Ние) които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време. „ (1 Пет. 1:5) В този стих виждам пророчество, което казва, че в това последно време, Бог още веднъж ще открие силата си да опази народа си.

Старозаветните светии познаваха Бог по начин, за който ние, новозаветните, знаем много малко. Те го познаваха като Господа на силите! Повече от 200 пъти в Стария завет, от Самуил до Малахия, Бог е наречен по този начин. Четем, че "Давид ставаше по-велик и по-велик, защото Господа на силите беше с него." Великото име може да се прочете многократно в Псалмите: