Силата на непорочния живот
„Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите” (1 Солунци 2:10)
Това е силно изявление – да призовеш Бог за свидетел на светостта си! И въпреки това, без да потрепне, Павел се похвали на вярващите в Солун: „Съработниците ми и аз работихме безукорно пред вас и пред Бог. Поведението ни беше праведно и чисто. Бог е свидетел на святото ни поведение, свидетели сте и вие. Видяхте, че ходехме свято и непорочно пред Бог и пред хората!”
Павел беше ефективен проповедник и той знаеше тайната на своята ефикасност в това да придвижи хората към Бог. Той можеше смело да се изправи пред всяка жива душа, пред всяко началство, и да свидетелства: „Всеки ден живея под погледа на свят Бог. Винаги ходя така, все едно святите Му очи ме наблюдават. И вие сте свидетели на непорочния ми живот!”
Апостолът искаше всеки вярващ да има същата сила, която имаше той по отношение на това да придвижи хората към Бог. Той се молеше ден и нощ за това всички Божии деца да бъдат установени святи и непорочни пред Бог: „За да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Негови светии.” (1 Солунци 3:13)
Богатият млад управител, който дойде при Исус, беше добър от детството си и това му спечели любовта и уважението на Исус (виж Матей 19:16-20). Но нещо не му достигаше и това нещо прави цялата разлика! Възлюбени, ако нямате тази цел във всичко, което казвате и правите, никога не можете да бъдете непорочни пред Бог и хората: „Да се прослави във вас Името на нашия Господ Иисус” (2 Солунци 1:12)
Ето това мотивира Павел да живее непорочен живот – той беше ревностен за славата и името на Исус! той знаеше, че всичко трябваше да бъде построено на тази основа, защото цялата човешка доброта е мръсен парцал! Това, което отличава непорочното ходене, е пояждащо желание да почетеш името на Исус пред всички хора.
Това е силно изявление – да призовеш Бог за свидетел на светостта си! И въпреки това, без да потрепне, Павел се похвали на вярващите в Солун: „Съработниците ми и аз работихме безукорно пред вас и пред Бог. Поведението ни беше праведно и чисто. Бог е свидетел на святото ни поведение, свидетели сте и вие. Видяхте, че ходехме свято и непорочно пред Бог и пред хората!”
Павел беше ефективен проповедник и той знаеше тайната на своята ефикасност в това да придвижи хората към Бог. Той можеше смело да се изправи пред всяка жива душа, пред всяко началство, и да свидетелства: „Всеки ден живея под погледа на свят Бог. Винаги ходя така, все едно святите Му очи ме наблюдават. И вие сте свидетели на непорочния ми живот!”
Апостолът искаше всеки вярващ да има същата сила, която имаше той по отношение на това да придвижи хората към Бог. Той се молеше ден и нощ за това всички Божии деца да бъдат установени святи и непорочни пред Бог: „За да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Негови светии.” (1 Солунци 3:13)
Богатият млад управител, който дойде при Исус, беше добър от детството си и това му спечели любовта и уважението на Исус (виж Матей 19:16-20). Но нещо не му достигаше и това нещо прави цялата разлика! Възлюбени, ако нямате тази цел във всичко, което казвате и правите, никога не можете да бъдете непорочни пред Бог и хората: „Да се прослави във вас Името на нашия Господ Иисус” (2 Солунци 1:12)
Ето това мотивира Павел да живее непорочен живот – той беше ревностен за славата и името на Исус! той знаеше, че всичко трябваше да бъде построено на тази основа, защото цялата човешка доброта е мръсен парцал! Това, което отличава непорочното ходене, е пояждащо желание да почетеш името на Исус пред всички хора.