Неверието пречи на близостта ни с Бог!
„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.” (Евреи 11:6)
Всичките молитви на света няма да ти помогнат, освен ако не ги примесиш с вяра! Може да постиш и да се молиш в продължение на 3 дни или 3 седмици, но без вяра няма да угодиш на Бог. Всичките ти часове в молитва, всичките ти молби, всичкото ти „отиване при Него” няма да те ползват по никакъв начин, докато сърцето ти не е закотвено във вяра!
„Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” (Яков 1:6-7)
Ако прекарваш 2 часа с Бог и въпреки това не Му вярваш, че ще ти отговори, ти Го срамиш в продължение на 2 часа! Това те кара да се чувстваш добре или да се чувстваш свят, но всъщност си губиш времето! Даваш на Бог 2 часа на неверие и съмнение.
Познавам християни, които казват, че се молят ежедневно, често плачат пред Господ, а нищо не се случва. Остават си тъжни и депресирани. Живота им е винаги объркан, и само защото са засрамили Бог като са отишли в присъствието Му не напълно убедени, че Той ще направи онова, което е обещал!
„Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.” (Марк 11:24)
„И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.” (Матей 21:22)
Много Божии хора живеят като духовни просяци, понеже се е случило нещо, което ги е накарало да поставят под съмнение Божията любов. Те казват: „Как мога да вярвам на Бог защо Той би позволил да ми се случи такова нещо?”
Не съществува човешки отговор за тяхното объркване. Но Бог знае края от самото начало и само когато вече сме в небето ще разберем защо някои от тези неща и вълни са ни завличали и защо Бог ги е позволил.
Исая даде отговор и аз вярвам, че това е всичко, което трябва да знаем: „Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над рожбата на утробата си? ... Аз пак няма да те забравя! Ето, на дланите Си съм те врязал, стените ти са винаги пред Мен.” (Исая 49:15-16)
Бог ни е дал думата Си: „Ти си мое дете, врязан си в дланите Ми, така че – вярвай Ми!”
Всичките молитви на света няма да ти помогнат, освен ако не ги примесиш с вяра! Може да постиш и да се молиш в продължение на 3 дни или 3 седмици, но без вяра няма да угодиш на Бог. Всичките ти часове в молитва, всичките ти молби, всичкото ти „отиване при Него” няма да те ползват по никакъв начин, докато сърцето ти не е закотвено във вяра!
„Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” (Яков 1:6-7)
Ако прекарваш 2 часа с Бог и въпреки това не Му вярваш, че ще ти отговори, ти Го срамиш в продължение на 2 часа! Това те кара да се чувстваш добре или да се чувстваш свят, но всъщност си губиш времето! Даваш на Бог 2 часа на неверие и съмнение.
Познавам християни, които казват, че се молят ежедневно, често плачат пред Господ, а нищо не се случва. Остават си тъжни и депресирани. Живота им е винаги объркан, и само защото са засрамили Бог като са отишли в присъствието Му не напълно убедени, че Той ще направи онова, което е обещал!
„Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.” (Марк 11:24)
„И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.” (Матей 21:22)
Много Божии хора живеят като духовни просяци, понеже се е случило нещо, което ги е накарало да поставят под съмнение Божията любов. Те казват: „Как мога да вярвам на Бог защо Той би позволил да ми се случи такова нещо?”
Не съществува човешки отговор за тяхното объркване. Но Бог знае края от самото начало и само когато вече сме в небето ще разберем защо някои от тези неща и вълни са ни завличали и защо Бог ги е позволил.
Исая даде отговор и аз вярвам, че това е всичко, което трябва да знаем: „Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над рожбата на утробата си? ... Аз пак няма да те забравя! Ето, на дланите Си съм те врязал, стените ти са винаги пред Мен.” (Исая 49:15-16)
Бог ни е дал думата Си: „Ти си мое дете, врязан си в дланите Ми, така че – вярвай Ми!”