Желае ли Бог да ми се притече на помощ?
Вярваш ли, че Бог иска бързо да разреши проблема ти?
Точно тук се провалят много християни. Те знаят, че Бог има всичко, от което се нуждаят, признават, че Той е загрижен, но не са убедени, че Той иска бързо да дойде и да им помогне.
Точно тук се провалят много християни. Те знаят, че Бог има всичко, от което се нуждаят, признават, че Той е загрижен, но не са убедени, че Той иска бързо да дойде и да им помогне.
Когато Бог не отговори на плача им моментално, те си въобразяват пречки и вътрешни спънки в тях самите. Те мислят за всевъзможни причини поради които Господ не би желал да им се притече на помощ.
На планината Кармил, Илия обвини езическия бог Ваал в това, че не си гледа децата:
„Те... призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне и казваха: О, Ваал, отговори ни! Но нямаше глас и никой не отговори.”(3 Царе 18:26)
„И около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте със силен глас, защото той е бог — или се е замислил, или е по нуждата си, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди! А те викаха със силен глас и се режеха според обичая... докато кръвта бликна от тях... но нямаше глас и нямаше кой да отговори, и нямаше кой да обърне внимание.” (3 Царе 18:27-29)
Чуйте отново тези думи: „Нямаше глас... нямаше кой да отговори... нямаше кой да обърне внимание.”
Точно така обвиняваме Бог, че си е занемарил децата! Ние се молим, викаме към Бог, но си тръгваме по пътя без да вярваме, че Той ни е чул! Тръгваме си от Господното присъствие, от църквата, от тайната стаичка – чудейки се дали въобще ние е обърнал внимание!
Бог винаги е готов да чуе и да отговори на вика ни за помощ. Харесвам онова, което каза Давид: „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават... В деня на скръбта си ще Те призова, защото ще ме послушаш.” (Псалм 86:5-7)
Давид каза: „Моят Бог е готов и желае да ми отговори в момента, в който извикам към Него! Аз не спирам за да съзерцавам проблема си. Не скърбя над него и не се опитвам да го разреша. Аз отивам при моя Господ и викам – помощ!”
Това е всичко, което Бог очаква – сърцераздирателния ти вик, изречен с детинска вяра!
На планината Кармил, Илия обвини езическия бог Ваал в това, че не си гледа децата:
„Те... призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне и казваха: О, Ваал, отговори ни! Но нямаше глас и никой не отговори.”(3 Царе 18:26)
„И около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте със силен глас, защото той е бог — или се е замислил, или е по нуждата си, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди! А те викаха със силен глас и се режеха според обичая... докато кръвта бликна от тях... но нямаше глас и нямаше кой да отговори, и нямаше кой да обърне внимание.” (3 Царе 18:27-29)
Чуйте отново тези думи: „Нямаше глас... нямаше кой да отговори... нямаше кой да обърне внимание.”
Точно така обвиняваме Бог, че си е занемарил децата! Ние се молим, викаме към Бог, но си тръгваме по пътя без да вярваме, че Той ни е чул! Тръгваме си от Господното присъствие, от църквата, от тайната стаичка – чудейки се дали въобще ние е обърнал внимание!
Бог винаги е готов да чуе и да отговори на вика ни за помощ. Харесвам онова, което каза Давид: „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават... В деня на скръбта си ще Те призова, защото ще ме послушаш.” (Псалм 86:5-7)
Давид каза: „Моят Бог е готов и желае да ми отговори в момента, в който извикам към Него! Аз не спирам за да съзерцавам проблема си. Не скърбя над него и не се опитвам да го разреша. Аз отивам при моя Господ и викам – помощ!”
Това е всичко, което Бог очаква – сърцераздирателния ти вик, изречен с детинска вяра!