Служението на утешението
Апостол Павел каза: „(Господ) ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.(2 Коринтяни 1:4)
Едно от най-необходимите служения в църквата на Исус Христос е това на утешението – да утешаваш другите по време на проблемите и скърбите им. Много вярващи просто не знаят накъде да се обърнат в болката си.
Когато наистина ме боли, когато дълбоко страдам, не ми се чете някоя книга, която ми казва как да постигна победа в 10 стъпки. Не ми се слуша и някой голям евангелизатор, който да ме „удари”. Това не е отговора, защото нищо от това няма да достигне корена на страданията ми! Не, когато страдам искам да говор с някой обикновен, неизвестен светия, който е страдал силно, но е излязъл от страданието славещ Бог, утешен и пълен с вяра!
Страдащите хора са онези, които получават Господната утеха. Те познават състраданието на Исус, понеже гласа Му им говори чрез утехите в най-черните им моменти. Тези страдания са богати на духовни ресурси. Те развиват вяра родена по време на скръб и изпитания. Но най-хубавото е, че Бог ги прави влиятелни – нещо, което те не биха могли да станат по никой друг начин!
Едно от най-необходимите служения в църквата на Исус Христос е това на утешението – да утешаваш другите по време на проблемите и скърбите им. Много вярващи просто не знаят накъде да се обърнат в болката си.
Когато наистина ме боли, когато дълбоко страдам, не ми се чете някоя книга, която ми казва как да постигна победа в 10 стъпки. Не ми се слуша и някой голям евангелизатор, който да ме „удари”. Това не е отговора, защото нищо от това няма да достигне корена на страданията ми! Не, когато страдам искам да говор с някой обикновен, неизвестен светия, който е страдал силно, но е излязъл от страданието славещ Бог, утешен и пълен с вяра!
Страдащите хора са онези, които получават Господната утеха. Те познават състраданието на Исус, понеже гласа Му им говори чрез утехите в най-черните им моменти. Тези страдания са богати на духовни ресурси. Те развиват вяра родена по време на скръб и изпитания. Но най-хубавото е, че Бог ги прави влиятелни – нещо, което те не биха могли да станат по никой друг начин!
Мисля си за Кори Тен Бум и чудесното чувство, което изживяваха хилядите, които сядаха и я слушаха да говори за Исус. Много пастори и лидери от всички краища на страната бяха утешени и окуражени от тази, някога непозната жена, понеже страданието й беше произвело богатство от познание за Господ. Тя притежаваше богатство от утеха от Святия Дух и използваше богатството си като влияние за Исус!
Павел беше в състояние да се радва във всичките си скърби, понеже знаеше, че страданието му е от полза за другите. Той разглеждаше страданията си като школа, през която преминаваше. Той можеше да каже: „Бог има цел с това, защото ме обучава! Ще има хора, които ще се нуждаят от опита ми. Ще се нуждаят от утехата, която съм получил по време на страданията ми!”
Нищо чудно, че Павел говореше за небесния си Отец като за: „Отец на милостите и Бог на всяка утеха” (2 Коринтяни 1:3).
Павел беше в състояние да се радва във всичките си скърби, понеже знаеше, че страданието му е от полза за другите. Той разглеждаше страданията си като школа, през която преминаваше. Той можеше да каже: „Бог има цел с това, защото ме обучава! Ще има хора, които ще се нуждаят от опита ми. Ще се нуждаят от утехата, която съм получил по време на страданията ми!”
Нищо чудно, че Павел говореше за небесния си Отец като за: „Отец на милостите и Бог на всяка утеха” (2 Коринтяни 1:3).