Те говорят с езика на хвалението
Хора, които са преживели страдания, които са преминали през тях и са доказали, че Бог е верен, стават силни, меки и търпеливи. Те имат нежността на Христос. Обичам да съм сред такива хора! Те окуражават духа ми!
Ако вярваш на Христос по време на изпитанието си, ще преминеш през него и ще бъдеш от голяма полза за другите! Ще видиш това да се случва на работата ти, в семейството ти, в църквата – хората ще са привлечени от теб, понеже ще знаят през какво си преминал и как си спечелил победата и си бил утешен само от Божията сила!
Има и много вярващи, които страдат, но не научават нищо от това. В резултат на това те не познават Бог като техен утешител. Като ги чуеш как говорят, ще си помислиш, че Бог е твърд, злобен, не се грижи за тях. „Защо аз?” – питат те. Те се съмняват в Божията любов и започват да се обръщат от Него. Те се оплакват, стенат и мърморят, а радостта им посърва. Скоро се огорчават и закоравяват.
Имам един приятел пастор, който преди имаше много успешно служение със страдащи хора. Но днес той е дълбоко в греха, наркоман е. Жена му го остави, а той живее с една наркоманка.
Когато го попиташ какво се е случило, той обвинява другите, за това, че са го предали – жена му го оставила. Бог не отговарял на молитвите му. други служители го разочаровали. Той казва: „Наистина опитах, но просто не можах да се справя – имаше прекалено много натиск. А имаше и прекалено много лицемери, лъжци, фарисеи. Подценяваха ме и не можах да го понеса.”
Апостол Павел, дори и в най-тежките си страдания, благославяше Господното име. Той знаеше, че Отец е пълен с милост, и че Той е Източника на всяка утеха. Той не се усъмни в Бог, нито се огорчи, а Го хвалеше по време на страданията си!
Най-добрите учители в църквата не са онези на амвона. Те, по-скоро, седят на столовете точно до теб – хора, които са страдали, но все още се покланят на Бог. Езикът, който са научили по време на страданията си, е хваление!
Ако вярваш на Христос по време на изпитанието си, ще преминеш през него и ще бъдеш от голяма полза за другите! Ще видиш това да се случва на работата ти, в семейството ти, в църквата – хората ще са привлечени от теб, понеже ще знаят през какво си преминал и как си спечелил победата и си бил утешен само от Божията сила!
Има и много вярващи, които страдат, но не научават нищо от това. В резултат на това те не познават Бог като техен утешител. Като ги чуеш как говорят, ще си помислиш, че Бог е твърд, злобен, не се грижи за тях. „Защо аз?” – питат те. Те се съмняват в Божията любов и започват да се обръщат от Него. Те се оплакват, стенат и мърморят, а радостта им посърва. Скоро се огорчават и закоравяват.
Имам един приятел пастор, който преди имаше много успешно служение със страдащи хора. Но днес той е дълбоко в греха, наркоман е. Жена му го остави, а той живее с една наркоманка.
Когато го попиташ какво се е случило, той обвинява другите, за това, че са го предали – жена му го оставила. Бог не отговарял на молитвите му. други служители го разочаровали. Той казва: „Наистина опитах, но просто не можах да се справя – имаше прекалено много натиск. А имаше и прекалено много лицемери, лъжци, фарисеи. Подценяваха ме и не можах да го понеса.”
Апостол Павел, дори и в най-тежките си страдания, благославяше Господното име. Той знаеше, че Отец е пълен с милост, и че Той е Източника на всяка утеха. Той не се усъмни в Бог, нито се огорчи, а Го хвалеше по време на страданията си!
Най-добрите учители в църквата не са онези на амвона. Те, по-скоро, седят на столовете точно до теб – хора, които са страдали, но все още се покланят на Бог. Езикът, който са научили по време на страданията си, е хваление!