Църквата в Сион!
Движещата сила на давидовата църква беше пълната зависимост от Святия Дух. Ето какво отличава Давид:
„Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък...” (1 Царе 16:13)
Когато Давид беше на смъртно легло, той говори на сина си, Соломон „Искам да ти кажа защо Бог ме благослови. Искам да знаеш тайната на моето служение, защо царството живее в мир и защо Бог е с мен където и да отида. Чуйте последните думи на Давид към сина му: „Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми.” (2 Царе 23:2)
Давид казваше: „Аз не уповавах на моето знание и мъдрост. Не вярвах на плътта си. бях слаб човек, но зависех от Святия Дух! Всяка дума, която казах, беше под помазанието Му. думите ми изпълниха устата ми!”
Преди 35 години, когато започнахме служението за наркомани и алкохолици на „Клинтън Авеню” 416, тук, в Ню Йорк, мотото ни беше: „Святият Дух се разпорежда тук!” Виждате ли, не ставаше дума за това „как да” проповядваме така, че да се спасят гангстери като Ники Круз и Израел. Те не паднаха на колене понеже проповядвахме сбити, смислени проповеди. Те не бяха осъдени от добре илюстрирани разкази и истории за природата. Не, тези бивши наркомани свидетелстваха на приятелите си: „Преди бях на улицата като теб. Но виж ме сега! Божият Дух ме промени!”
Соломон говори за дървета, исоп, животни, влечуги, риби. Но Давид говори за близост с Господ, съкрушеност и покаяние. Той говори за „скалата”, която е Христос. И Давид беше осъден и променен от собствените си проповеди. Той също оцени присъствието на Святия Дух в живота си, помоли Господ никога да не отнема Духа Си от него. Давид знаеше, че е нищо без Святия Дух!
Павел каза:„И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила, за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.” (1 Коринтяни 2:4-5)
„...говорим — не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа... Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.” (стихове 13-14)
„Тогава Самуил взе рога с масло и го помаза сред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Давид от този ден и нататък...” (1 Царе 16:13)
Когато Давид беше на смъртно легло, той говори на сина си, Соломон „Искам да ти кажа защо Бог ме благослови. Искам да знаеш тайната на моето служение, защо царството живее в мир и защо Бог е с мен където и да отида. Чуйте последните думи на Давид към сина му: „Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми.” (2 Царе 23:2)
Давид казваше: „Аз не уповавах на моето знание и мъдрост. Не вярвах на плътта си. бях слаб човек, но зависех от Святия Дух! Всяка дума, която казах, беше под помазанието Му. думите ми изпълниха устата ми!”
Преди 35 години, когато започнахме служението за наркомани и алкохолици на „Клинтън Авеню” 416, тук, в Ню Йорк, мотото ни беше: „Святият Дух се разпорежда тук!” Виждате ли, не ставаше дума за това „как да” проповядваме така, че да се спасят гангстери като Ники Круз и Израел. Те не паднаха на колене понеже проповядвахме сбити, смислени проповеди. Те не бяха осъдени от добре илюстрирани разкази и истории за природата. Не, тези бивши наркомани свидетелстваха на приятелите си: „Преди бях на улицата като теб. Но виж ме сега! Божият Дух ме промени!”
Соломон говори за дървета, исоп, животни, влечуги, риби. Но Давид говори за близост с Господ, съкрушеност и покаяние. Той говори за „скалата”, която е Христос. И Давид беше осъден и променен от собствените си проповеди. Той също оцени присъствието на Святия Дух в живота си, помоли Господ никога да не отнема Духа Си от него. Давид знаеше, че е нищо без Святия Дух!
Павел каза:„И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила, за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.” (1 Коринтяни 2:4-5)
„...говорим — не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа... Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.” (стихове 13-14)