На предела на силите ти
Павел писа: „...за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите” (2 Коринтяни 1:9). Смисълът е следния: „Бог ме докара до края на човешките ми сили, пред прага на смъртта. Това място беше толкова безнадеждно, че само Бога на възкресителната сила можеше да ме избави!”
Колко чудесно място е това – края на силите ти! Винаги съм казвал, че когато удариш дъното, се сблъскваш с Бог! Но ако слушаш повечето християни по време на страданията им, ще чуеш: „Ще оцелея някак си.” „Просто живея ден за ден.” „Опитвам се да не позволя на обстоятелствата да ме повалят.” „Ще оцелея, винаги оцелявам.”
Още от деца ни хранят с идеята, че можем да се справим сами: „Изправи се като мъж!” „Мъжете не плачат!” Колко пъти сте се опитвали да се справите с проблемите си? Колко често сте били обсипвани с изкушения, които са по-силни от вас?
Моля, разберете ме правилно: аз вярвам, че Бог иска ние да се бием в добрата битка на вярата. Но Господ има начин да ни позволи да бъдем „изпитани прекомерно” – да страдаме толкова силно, че всяка помощ да бъде напразна! Нищо от онова, което опитваш, не помага. Внезапно си хвърлен в изпитание, което заличава доверието в теб самия. Нямаш надежда, освен ако не се откажеш от всяка човешка надежда! Принуден си да вярваш на Бог и виждаш, че единствения изход е да вярваш!
Павел ни казва кратко и ясно: „Бях приел смъртна присъда в себе си. Бях изпитан извън силите си, нямах никаква надежда. Всичко това стана, за да не спра да се доверявам на себе си! Трябваше да се обърна към Бог и да вярвам, че само Той може да ме избави от страданията ми!”
„Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.” (1 Коринтяни 10:13)
Какъв е изхода? Трябва да стигнеш до края на собствените ти сили и да напълно да се обърнеш към Бог! Да кажеш като Павел: „Повече не вярвам в себе си!”
Изходът е прост – детска вяра в Бог. Това означава да се предадеш и да кажеш: „Господи, оставям всичко на Теб!”
Колко чудесно място е това – края на силите ти! Винаги съм казвал, че когато удариш дъното, се сблъскваш с Бог! Но ако слушаш повечето християни по време на страданията им, ще чуеш: „Ще оцелея някак си.” „Просто живея ден за ден.” „Опитвам се да не позволя на обстоятелствата да ме повалят.” „Ще оцелея, винаги оцелявам.”
Още от деца ни хранят с идеята, че можем да се справим сами: „Изправи се като мъж!” „Мъжете не плачат!” Колко пъти сте се опитвали да се справите с проблемите си? Колко често сте били обсипвани с изкушения, които са по-силни от вас?
Моля, разберете ме правилно: аз вярвам, че Бог иска ние да се бием в добрата битка на вярата. Но Господ има начин да ни позволи да бъдем „изпитани прекомерно” – да страдаме толкова силно, че всяка помощ да бъде напразна! Нищо от онова, което опитваш, не помага. Внезапно си хвърлен в изпитание, което заличава доверието в теб самия. Нямаш надежда, освен ако не се откажеш от всяка човешка надежда! Принуден си да вярваш на Бог и виждаш, че единствения изход е да вярваш!
Павел ни казва кратко и ясно: „Бях приел смъртна присъда в себе си. Бях изпитан извън силите си, нямах никаква надежда. Всичко това стана, за да не спра да се доверявам на себе си! Трябваше да се обърна към Бог и да вярвам, че само Той може да ме избави от страданията ми!”
„Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.” (1 Коринтяни 10:13)
Какъв е изхода? Трябва да стигнеш до края на собствените ти сили и да напълно да се обърнеш към Бог! Да кажеш като Павел: „Повече не вярвам в себе си!”
Изходът е прост – детска вяра в Бог. Това означава да се предадеш и да кажеш: „Господи, оставям всичко на Теб!”