Колко е важно това да прощаваме и благославяме враговете си?

Павел пише: "дайте място на Божия гняв" (Римляни 12:19). Това, което казва е: "Страдайте, когато сте огнетявани. Оставете го настрана и продължете. Оживейте в Духа." Както и да е, ако откажем да простим нанесените ни обиди, ще трябва д се изправим срещу следните последствия:

1. Ще бъдем по-виновни от човека, който ни е наранил.
2. Божията милост и благодат ще бъдат заключени за нас. След което, когато нещата в живота ни започнат да отиват на зле, ние няма да разбираме защо е така, защото ще сме в състояние на непокорство.
3. Раздразнението на гонителя ни към нас ще продължи да ограбва мира ни. Той ще бъде победител, успявайки да ни нанесе перманентна рана.
4. Понеже Сатана е успял да ни накара да мислим за отмъщение, ще бъде в състояние и да ни води към още по-смъртоносни грехове. И ние ще извършим престъпления далеч по-лоши от предишните.

Авторът на Притчи ни съветва: "Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление." (Притчи 19:11). С други думи, не трябва да правим нищо преди гнева ни да е утихнал. Никога не трябва да взимаме решение или пък да действаме според такова, докато все още сме ядосани.

Отдаваме слава на небесния ни Баща когато се издигаме над обидите и прощаваме греховете, които са извършени срещу нас. Това изгражда характер в нас. Когато прощаваме както Бог прощава, това ни води до откровение за протекция и благословение, които не сме познавали.

Исус ни заповядва да обичаме тези, които са избрали да ни бъдат врагове, правейки 3 неща:

1. Да ги благославяме
2. Да им правим добро
3. Да се молим за тях

В Матей 5:44 Исус казва: "Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят."

*(Английската Библия, текст от която Дейвид Уилкерсън използва тук, казва: "Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви кълнат, правете добро на онези, които ви мразят и се молете за онези, които злобно ви използват и преследват.")