Целувката на бащата
Голямото благословение става наше, когато сме поставени в небесни места. Какво е това благословение? Това е привилигията да бъдеш приет: "за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си" (Ефесяни 1:6). Гръцката дума за "приет" означава "много облагодетелстван". Смисълът е различен от английския, който би могъл да се преведе като "приет за задоволителен". Това означава нещо, което би могло да бъде понесено, предполагащо отношение на "мога да мина с него". Случаят с използваната от Павел тук дума не е такъв. В неговият случай, "приет" е използвано като "Бог ни е облагодетелствал изключително много. Ние сме много специални за Него, защото сме в Христос."
Понеже Бог прие жертвата на Христос, Той вече вижда само един единствен човек - Христос и тези, които са свързани с Него чрез вяра. Плътта ни е мъртва в Божиите очи. Как? Исус се разправи със старото ни естество на Кръста. И така, когато Бог гледа на нас, Той вижда само Христос. По този начин ние трябва да се научим да виждаме себе си както ни вижда Бог. Това означава, че не трябва да фокусираме вниманието си само на нашите грехове и слабости, но на победата, която Христос извоюва за нас на Кръста.
Притчата за блудния син носи силно послание за приемането, когато вече ни е дадено място в небето в Христос. Знаете историята: Млад мъж получи наследство от баща си го прахоса в греховен живот. Тогава, след като мъжът банкрутира напълно - морално, емоционално и физически, той се сети за баща си. Беше убеден, че е загубил всякакво благоразположение в очите му. Страхуваше се, че баща му е изпълнен с гняв и омраза към него.
Писанието ни казва, че този съсипан млад мъж, страдаше поради греха си и викаше: "Недостоен съм. Съгреших срещу небето." Това е преобраз на онези, които се покайват, изпълнени с Божествена скръб.
Блудният син си каза: "Ще стана да ида при баща си" (Лука 15:18). Възползваше се от благословението, че имаше достъп. Изяснява ли ви се картината? Блудният син се беше обърнал от греха си, заряза света и щеше да мине през отворената врата, обещана му от бащата. Ходеше в покаяние и придобиваше достъп.
И така, какво се случи с блудният син? "А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше." (Лука 15:20). Каква прекрасна сцена. Грешният син беше опростен, прегърнат и обичан от баща си, без абсолютно никакъв гняв и обвинения. Когато получи целувка от баща си, той знаеше, че е приет.
Понеже Бог прие жертвата на Христос, Той вече вижда само един единствен човек - Христос и тези, които са свързани с Него чрез вяра. Плътта ни е мъртва в Божиите очи. Как? Исус се разправи със старото ни естество на Кръста. И така, когато Бог гледа на нас, Той вижда само Христос. По този начин ние трябва да се научим да виждаме себе си както ни вижда Бог. Това означава, че не трябва да фокусираме вниманието си само на нашите грехове и слабости, но на победата, която Христос извоюва за нас на Кръста.
Притчата за блудния син носи силно послание за приемането, когато вече ни е дадено място в небето в Христос. Знаете историята: Млад мъж получи наследство от баща си го прахоса в греховен живот. Тогава, след като мъжът банкрутира напълно - морално, емоционално и физически, той се сети за баща си. Беше убеден, че е загубил всякакво благоразположение в очите му. Страхуваше се, че баща му е изпълнен с гняв и омраза към него.
Писанието ни казва, че този съсипан млад мъж, страдаше поради греха си и викаше: "Недостоен съм. Съгреших срещу небето." Това е преобраз на онези, които се покайват, изпълнени с Божествена скръб.
Блудният син си каза: "Ще стана да ида при баща си" (Лука 15:18). Възползваше се от благословението, че имаше достъп. Изяснява ли ви се картината? Блудният син се беше обърнал от греха си, заряза света и щеше да мине през отворената врата, обещана му от бащата. Ходеше в покаяние и придобиваше достъп.
И така, какво се случи с блудният син? "А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше." (Лука 15:20). Каква прекрасна сцена. Грешният син беше опростен, прегърнат и обичан от баща си, без абсолютно никакъв гняв и обвинения. Когато получи целувка от баща си, той знаеше, че е приет.