Изправени пред невъзможност
"Без да ослабне във вяра, той (Авраам) вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба." (Римляни 4:19)
Същността на истинската вяра е описана в този стих. Бог току що беше обещал на Авраам, че ще му се роди син, такъв, от когото щяха да излязат много народи. Удивителното е, че Авраам не се изплаши от това обещание, въпреки че отдавна бе преминал възрастта. Напротив, когато Авраам прие това слово от Бог, на нас ни е се казва, че: "той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло... вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба."
Според естествените разбирания, това обещание беше невъзможно да се изпълни. Но Авраам не се облегна на подобни невъзможноти. Според Павел, патриархът не се замисли относно това как Бог щеше да изпълни обещанието си. Не спори с Бог "Ама Господи, аз нямам семе за посев. И Сарината утроба е мъртва, не може да зачене. Жена ми е прехвърлила детеродна възраст. Е, как ще го направиш, Господи?". Вместо да се занимава с подобни въпроси, Аврам просто "не отслабна във вяра".
Факт е, че когато Бог произвежда вяра в човека, твърда и по-скъпоценна от злато, Той първо издава смъртна присъда на всички човешки възможности (ресурси, налични средства - бел.пр). Той затваря вратата към всеки човешки източник, като елиминира всяка възможност за разумно избавление.
Вярата, която Бог харесва, е родена в място на безнадежност. Тук говоря за безнадежност от гледна точка на човеките възможности. Това е място, където човешките планове първоначално процъфтяват, а след това умират. Място, на което човешките надежди носят временни успокоения, но скоро се срутват и носят чувство на безпомощност. Бил ли си на толкова мъртво място? Изглеждаше ли ти, като че не са ти останали други възможности? Няма към кого да се обърнеш за съвет. Когато се молиш небето прилича на месинг, молитвите ти падат на земята.
Казвам ти - това е Божията ръка. Духът Му работи по въпроса да те накара да спреш да взимаш под внимание невъзможностите, да спреш да търсиш човешките средства и начини, да спреш да разглеждаш състоянието си от гледна точка на настоящата ти ситуация. Святият Дух те подтиква: "Спри да търсиш помощ от хора. Спри да обръщаш внимание на това колко безнадеждна смяташ твоята сегашна ситация. Това са спънки за вяра ти."
Същността на истинската вяра е описана в този стих. Бог току що беше обещал на Авраам, че ще му се роди син, такъв, от когото щяха да излязат много народи. Удивителното е, че Авраам не се изплаши от това обещание, въпреки че отдавна бе преминал възрастта. Напротив, когато Авраам прие това слово от Бог, на нас ни е се казва, че: "той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло... вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба."
Според естествените разбирания, това обещание беше невъзможно да се изпълни. Но Авраам не се облегна на подобни невъзможноти. Според Павел, патриархът не се замисли относно това как Бог щеше да изпълни обещанието си. Не спори с Бог "Ама Господи, аз нямам семе за посев. И Сарината утроба е мъртва, не може да зачене. Жена ми е прехвърлила детеродна възраст. Е, как ще го направиш, Господи?". Вместо да се занимава с подобни въпроси, Аврам просто "не отслабна във вяра".
Факт е, че когато Бог произвежда вяра в човека, твърда и по-скъпоценна от злато, Той първо издава смъртна присъда на всички човешки възможности (ресурси, налични средства - бел.пр). Той затваря вратата към всеки човешки източник, като елиминира всяка възможност за разумно избавление.
Вярата, която Бог харесва, е родена в място на безнадежност. Тук говоря за безнадежност от гледна точка на човеките възможности. Това е място, където човешките планове първоначално процъфтяват, а след това умират. Място, на което човешките надежди носят временни успокоения, но скоро се срутват и носят чувство на безпомощност. Бил ли си на толкова мъртво място? Изглеждаше ли ти, като че не са ти останали други възможности? Няма към кого да се обърнеш за съвет. Когато се молиш небето прилича на месинг, молитвите ти падат на земята.
Казвам ти - това е Божията ръка. Духът Му работи по въпроса да те накара да спреш да взимаш под внимание невъзможностите, да спреш да търсиш човешките средства и начини, да спреш да разглеждаш състоянието си от гледна точка на настоящата ти ситуация. Святият Дух те подтиква: "Спри да търсиш помощ от хора. Спри да обръщаш внимание на това колко безнадеждна смяташ твоята сегашна ситация. Това са спънки за вяра ти."