По време на чудо
Може би в момента преживявате чудо, но просто не го забелязвате. Може би очаквате чудо. Може би сте обезкуражен, защото нещата изглеждат в застой. Не виждате никакви признаци за свръхестествената сила на Бог в живота си.
Помислете за онова, което Давид казва в Псалм 18: "В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се... И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища. И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути." (Псалм 18:6-9, 13-14)
Трябва да разберете, че нищо от горенаписаното не се случи буквално. Давид видя тези неща с духовните си очи. Възлюбни, това е вярата - когато вярваш, че Бог е чул плача ти, че не се е забавил, че не е пренебрагнал молбата ти. Напротив, Той започна да извършва чудото веднага след като Го помоли и дори в този момент върши свръхестественото Си дело за теб. Това е истинска вяра в чудеса. Невероятната Му, нарастваща работа в живота ни.
Давид разбираше основната истина зад всичко това: "И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене." (Псалм 18:19). Той каза: "Знам защо Господ прави всичко това за мен. Защото се наслаждава в мен."
Наистина вярвам в незабавни чудеса. Бог все още прави велики, моментални чудеса в днешно време. В Матей 16:9-11, когато Исус напомня на учениците случката със свръхестествено нахранените 5000 и 4000 души, Той иска от тях и нас да обърнем внимание на нарастващите Му чудеса и ролята им в живота ни днес.
Помислете за онова, което Давид казва в Псалм 18: "В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се... И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища. И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути." (Псалм 18:6-9, 13-14)
Трябва да разберете, че нищо от горенаписаното не се случи буквално. Давид видя тези неща с духовните си очи. Възлюбни, това е вярата - когато вярваш, че Бог е чул плача ти, че не се е забавил, че не е пренебрагнал молбата ти. Напротив, Той започна да извършва чудото веднага след като Го помоли и дори в този момент върши свръхестественото Си дело за теб. Това е истинска вяра в чудеса. Невероятната Му, нарастваща работа в живота ни.
Давид разбираше основната истина зад всичко това: "И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене." (Псалм 18:19). Той каза: "Знам защо Господ прави всичко това за мен. Защото се наслаждава в мен."
Наистина вярвам в незабавни чудеса. Бог все още прави велики, моментални чудеса в днешно време. В Матей 16:9-11, когато Исус напомня на учениците случката със свръхестествено нахранените 5000 и 4000 души, Той иска от тях и нас да обърнем внимание на нарастващите Му чудеса и ролята им в живота ни днес.