Напълно уверени
Авраам не се поклати във вярата си. По-скоро беше "уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни." (Римляни 4:21). Той разбра, че Бог е в състояние да работи с нищото. Всъщност, нашият Господ създава неща от нищото. Помислете за описаното в Битие: Бог създаде света от нищото. Той създава само с една единствена дума. От нищото Той може да създаде чудеса за нас.
Когато всичко наоколо се провали, когато плановете ти и проектите ти са изчерпани, тогава е време да хвърлиш всичко върху Бог. Време е да спреш да вярваш в това, че ще намериш свобода на друго място. Тогава, след като си готов да повярваш, ще видиш Бог не като грънчар, нуждаещ се от глина, но като Създател, който работи с нищото. И от нищо, което е от този свят или пък принадлежи на него, Бог ще твори по начини, които никога не би могъл да си представиш.
Колко сериозен е Господ относно това да Му вярваме, изправени пред невъзможности ли? Намираме отговор на този въпрос в историята на Захари, бащата на Йоан Кръстител. Захари беше посетен от ангел, който му каза, че жена му, Елисавета, ще роди специално дете. Но Захари, който беше в напреднала възраст, както и Авраам, отказа да повярва. Божието обещание не беше достатъчно за него.
Захари каза на ангела: "По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст." (Лука 1:18). С две думи, Захари взимаше предвид невъзможностите. Той каза: "Това не е възможно. Трябва да ми докажеш как това нещо ще се случи." Не му звучеше логично.
Съмненията на Захари не се харесаха на Господ. Ангелът му каза: "И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно." (Лука 1:20)
Посланието е ясно - Бог очаква от нас да му вярваме, когато каже нещо. Същото казва и Петър: "Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро." (1 Петрово 4:19)
Когато всичко наоколо се провали, когато плановете ти и проектите ти са изчерпани, тогава е време да хвърлиш всичко върху Бог. Време е да спреш да вярваш в това, че ще намериш свобода на друго място. Тогава, след като си готов да повярваш, ще видиш Бог не като грънчар, нуждаещ се от глина, но като Създател, който работи с нищото. И от нищо, което е от този свят или пък принадлежи на него, Бог ще твори по начини, които никога не би могъл да си представиш.
Колко сериозен е Господ относно това да Му вярваме, изправени пред невъзможности ли? Намираме отговор на този въпрос в историята на Захари, бащата на Йоан Кръстител. Захари беше посетен от ангел, който му каза, че жена му, Елисавета, ще роди специално дете. Но Захари, който беше в напреднала възраст, както и Авраам, отказа да повярва. Божието обещание не беше достатъчно за него.
Захари каза на ангела: "По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст." (Лука 1:18). С две думи, Захари взимаше предвид невъзможностите. Той каза: "Това не е възможно. Трябва да ми докажеш как това нещо ще се случи." Не му звучеше логично.
Съмненията на Захари не се харесаха на Господ. Ангелът му каза: "И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно." (Лука 1:20)
Посланието е ясно - Бог очаква от нас да му вярваме, когато каже нещо. Същото казва и Петър: "Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро." (1 Петрово 4:19)