В безопасност от съда
Кръвта на Христос ни изчиства от всеки грях, тя е нашето изкупление. Но преди всичко тя е нашата сигурност. Това е Божият начин да опази за Себе Си хора, готови за пълно освобождение. Припомнете си, че в нощта на Пасхата, израилтяните бяха в безопасност, но все още не бяха спасени. Все още им предстоеше да преминат през Червено море, пустинята, да воюват с гиганти, да се озправят пред внушителни стени и вражески крепости.
Убеден съм, че преди да мога да се бия с княжества и власти, преди да мога да устоя на похот и изкушение (гигантите на нашето време), трябва да имам познанието, че под Кръвта съм в безопасност! Въпреки, че все още не съм напълно свободен, аз не подлежа на съд. Плътските врагове се задават пред мен, но Кръвта ме прави войник в безопасност.
Не можеш да се биеш срещу гиганти, да събаряш крепости или да се изправяш срещу неравностойни съперници, без уверението, че си в абсолютна безопасност под Кръвта. Няма значение какво казва сърцето ми, колко виновен или уличен се чувствам, какви нашепващи гласове чувам, аз трябва да съм убеден, без никакво съмнение, че съм в безопасност! Няма да бъда съден, защото в Неговите очи Кръвта на вратата на моето сърце ме държи в безопасност.
Винаги поставяме под въпрос сигурността си. Ако Бог разглеждаше нашата сигурност според любовта ни към Него или добротата ни, бихме били в по-голяма опасност от тези, които нарушиха Закона, защото под благодатта има и по-големи изисквания. Бог трябва да изземе сигурността от ръцете ни, за да бъде основана само и единствено на милостта и благодатта Му. Не на посвещението ни, не на послушанието ни или на добротата ни, а само на милостта Му. Послушанието и посветеността са резултат от любовта ни към Христос.
Децата на Израел не бяха спасени от безквасния хляб, но от кръвта. Нито един израилтянин не отпадна от благодатта поради персонална грешка. Всички те бяха в безопасност докато не дойде съда. Покорството щеше да намаже вратата с кръв. Ние сме призовани да изповядаме и да вярваме в изкупителната Кръв на Христос.
Бог никога не е имал намерение децата Му да живеят в страх, безпокойство или вина. Той им приготви почивка - съвършената, абсолютна сигурност на Кръвта на Единородния си Син. С този си милостив акт Той казваше на Израел: "След като сега виждате, че съм ви поставил в безопасност и съм премахнал страха и съда, нека ви спася и тялом. Поставих ви в безопасност, за да ви направя святи."
Неоспоримият факт е, че нищо не може да бъде прибавено към Христовата Кръв, за да бъдем в по-голяма безопасност! Кръвта ни закриля съвършено, прави ни приемливи за Бог и ни спасява от гняв. Апостол павел казва: "Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него." (Римляни 5:9)
Убеден съм, че преди да мога да се бия с княжества и власти, преди да мога да устоя на похот и изкушение (гигантите на нашето време), трябва да имам познанието, че под Кръвта съм в безопасност! Въпреки, че все още не съм напълно свободен, аз не подлежа на съд. Плътските врагове се задават пред мен, но Кръвта ме прави войник в безопасност.
Не можеш да се биеш срещу гиганти, да събаряш крепости или да се изправяш срещу неравностойни съперници, без уверението, че си в абсолютна безопасност под Кръвта. Няма значение какво казва сърцето ми, колко виновен или уличен се чувствам, какви нашепващи гласове чувам, аз трябва да съм убеден, без никакво съмнение, че съм в безопасност! Няма да бъда съден, защото в Неговите очи Кръвта на вратата на моето сърце ме държи в безопасност.
Винаги поставяме под въпрос сигурността си. Ако Бог разглеждаше нашата сигурност според любовта ни към Него или добротата ни, бихме били в по-голяма опасност от тези, които нарушиха Закона, защото под благодатта има и по-големи изисквания. Бог трябва да изземе сигурността от ръцете ни, за да бъде основана само и единствено на милостта и благодатта Му. Не на посвещението ни, не на послушанието ни или на добротата ни, а само на милостта Му. Послушанието и посветеността са резултат от любовта ни към Христос.
Децата на Израел не бяха спасени от безквасния хляб, но от кръвта. Нито един израилтянин не отпадна от благодатта поради персонална грешка. Всички те бяха в безопасност докато не дойде съда. Покорството щеше да намаже вратата с кръв. Ние сме призовани да изповядаме и да вярваме в изкупителната Кръв на Христос.
Бог никога не е имал намерение децата Му да живеят в страх, безпокойство или вина. Той им приготви почивка - съвършената, абсолютна сигурност на Кръвта на Единородния си Син. С този си милостив акт Той казваше на Израел: "След като сега виждате, че съм ви поставил в безопасност и съм премахнал страха и съда, нека ви спася и тялом. Поставих ви в безопасност, за да ви направя святи."
Неоспоримият факт е, че нищо не може да бъде прибавено към Христовата Кръв, за да бъдем в по-голяма безопасност! Кръвта ни закриля съвършено, прави ни приемливи за Бог и ни спасява от гняв. Апостол павел казва: "Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него." (Римляни 5:9)