Сила за пътешествието
Никой на тази земя не може да ти даде служение. Може да ти дадат диплома от семинария, да те ръкоположат епископ или някоя деноминация да те назначи на работа. Но апостол Павел открива единствения източник на всеки истински призив за служение: "Благодаря на Христа Исуса нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата" (1 Тимотей 1:12)
Какво има предвид Павел като казва, че Исус му е дал сила и го е счел за верен? Помислете за това как апостола се обърна към Бог. Три дни след случката, Исус постави Павел в служение, и по-специално в служението да страда: "защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми." (Деяния 9:16). Точно това е служението, за което говори Павел, когато казва: "Затуй, като имаме това служение..." (2 Коринтяни 4:1). И придължава: " както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме." Той говори за служение на страданието. И ясно казва, че това е служение, което всички сме приели.
Павел ни казва, че Исус му е дал обещание относно това служение. Христос обеща, че ще бъде верен и ще му даде сила във всички изпитания. Гръцката дума за "даде сила" означава: непрекъснато снабдяване със сила. Павел казва: "Исус обеща да ми даде повече от достатъчно сила за пътешествието. Той ми дава сила да остана верен в служението. Заради Него няма да отпадна и да се предам. Ще кажа на хората свидетелството си."
Живота ни се преобразява. Истината е, че ние сме променяни от онова, което ни завладее. Превръщаме се в онова, което живее в съзнанието ни. Характерът ни е повлиян и се променя от това, с което е свързано сърцето ни.
Благодаря на Бог за всеки, който храни ума и душата си с духовни неща. Такива слуги са се фокусирали върху онова, което е чисто и свято. Те продължават да се взират в Христос, прекарвайки време в поклонение и изграждат себе си във вяра. Святият Дух работи в тези светии, непрестанно променящ характера им в Христов. Тези вярващи ще бъдат подготвени за трудните изпитания, които предстоят. Лениви, мързеливи, немолещи се вярващи ще преживеят обезсърчения и провали. Ще бъдат смазани от страховете си, защото Святият Дух не работи в тях, не ги променя. Когато дойдат трудностите, те просто ще се провалят.
Ето финалните думи на Павел по въпроса: "Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; но във всичко биваме одобрени, като божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене... като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко." (2 Коринтяни 6:3-5, 10). По какъв начин "обогатяваме мнозина"? Светейки с Христовата надежда по време на страданията ни. Предлагаме истинско богатство, карайки другите да питат: "Каква е тайната? Къде е намерил такъв мир?"
Какво има предвид Павел като казва, че Исус му е дал сила и го е счел за верен? Помислете за това как апостола се обърна към Бог. Три дни след случката, Исус постави Павел в служение, и по-специално в служението да страда: "защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми." (Деяния 9:16). Точно това е служението, за което говори Павел, когато казва: "Затуй, като имаме това служение..." (2 Коринтяни 4:1). И придължава: " както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме." Той говори за служение на страданието. И ясно казва, че това е служение, което всички сме приели.
Павел ни казва, че Исус му е дал обещание относно това служение. Христос обеща, че ще бъде верен и ще му даде сила във всички изпитания. Гръцката дума за "даде сила" означава: непрекъснато снабдяване със сила. Павел казва: "Исус обеща да ми даде повече от достатъчно сила за пътешествието. Той ми дава сила да остана верен в служението. Заради Него няма да отпадна и да се предам. Ще кажа на хората свидетелството си."
Живота ни се преобразява. Истината е, че ние сме променяни от онова, което ни завладее. Превръщаме се в онова, което живее в съзнанието ни. Характерът ни е повлиян и се променя от това, с което е свързано сърцето ни.
Благодаря на Бог за всеки, който храни ума и душата си с духовни неща. Такива слуги са се фокусирали върху онова, което е чисто и свято. Те продължават да се взират в Христос, прекарвайки време в поклонение и изграждат себе си във вяра. Святият Дух работи в тези светии, непрестанно променящ характера им в Христов. Тези вярващи ще бъдат подготвени за трудните изпитания, които предстоят. Лениви, мързеливи, немолещи се вярващи ще преживеят обезсърчения и провали. Ще бъдат смазани от страховете си, защото Святият Дух не работи в тях, не ги променя. Когато дойдат трудностите, те просто ще се провалят.
Ето финалните думи на Павел по въпроса: "Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; но във всичко биваме одобрени, като божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене... като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко." (2 Коринтяни 6:3-5, 10). По какъв начин "обогатяваме мнозина"? Светейки с Христовата надежда по време на страданията ни. Предлагаме истинско богатство, карайки другите да питат: "Каква е тайната? Къде е намерил такъв мир?"