Робът
Божиите пътища изглеждат като парадокси за човешкия ум. "За да живееш, трябва да умреш. За да намериш живота си, трябва да го загубиш. За да станеш силен, първо трябва да станеш слаб."
Един от най-големите парадокси е този: За да станеш наистина свободен, първо трябва да бъдеш вързан. За да спечели най-великата свобода в Бог, човек първо трябва да се откаже от всичките си права и да стане доживотен слуга на Исус Христос. Има едно велико "любовно робство", което ни води до най-висшата форма на свобода. Това е доброволна капитулация, родена от любов, което ни кара да считаме това да бъдем роби дори по-велико от това да бъдем синове.
Във времена, в които Божия народ е обхванат от идеята да изисква правата си, зает с Божиите благословения и облаги, би било полезно за всички да позволим на Святия Дух да ни отвори очите за да видим в Бог нещо отвъд онова, което вече знаем. Напълно според Божиите заповеди е да получим от ръката Му всички добри неща и никое Божие дете не трябва да се чувства виновно заради благословенията и облагите, които се изливат върху него.
Въпреки това, добре е да видим, че има нещо по-добро от благословения и просперитет, далеч по-голяма награда от разнообразните дарове, които Той ни дава всеки ден.
Робът е човек, който се е заклел да служи на господаря си. Това е прекрасно описано в следните стихове:
"Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги." (Изход 21:2-6)
Това е повече от обикновена картина на Божията идея за роби и слуги. Това е ясен преобраз на робът на Исус Христос.
Христос е Господарят в този разказ, а ние сме слугите, чиято свобода е била заплатена. Кръстът е Божият Шабат - седмата година, в която всички затворници, пленници, роби и слуги биват освобождавани, а ние, които бяхме продадени под Закона, сме били освободени чрез вяра!
Ние сме свободни от грях, но въпреки всичко сме роби на Христос всеки ден от живота си и по избор.
Един от най-големите парадокси е този: За да станеш наистина свободен, първо трябва да бъдеш вързан. За да спечели най-великата свобода в Бог, човек първо трябва да се откаже от всичките си права и да стане доживотен слуга на Исус Христос. Има едно велико "любовно робство", което ни води до най-висшата форма на свобода. Това е доброволна капитулация, родена от любов, което ни кара да считаме това да бъдем роби дори по-велико от това да бъдем синове.
Във времена, в които Божия народ е обхванат от идеята да изисква правата си, зает с Божиите благословения и облаги, би било полезно за всички да позволим на Святия Дух да ни отвори очите за да видим в Бог нещо отвъд онова, което вече знаем. Напълно според Божиите заповеди е да получим от ръката Му всички добри неща и никое Божие дете не трябва да се чувства виновно заради благословенията и облагите, които се изливат върху него.
Въпреки това, добре е да видим, че има нещо по-добро от благословения и просперитет, далеч по-голяма награда от разнообразните дарове, които Той ни дава всеки ден.
Робът е човек, който се е заклел да служи на господаря си. Това е прекрасно описано в следните стихове:
"Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги." (Изход 21:2-6)
Това е повече от обикновена картина на Божията идея за роби и слуги. Това е ясен преобраз на робът на Исус Христос.
Христос е Господарят в този разказ, а ние сме слугите, чиято свобода е била заплатена. Кръстът е Божият Шабат - седмата година, в която всички затворници, пленници, роби и слуги биват освобождавани, а ние, които бяхме продадени под Закона, сме били освободени чрез вяра!
Ние сме свободни от грях, но въпреки всичко сме роби на Христос всеки ден от живота си и по избор.