Винаги можем да разчитаме на Божията любов
Докато четях Псалм 13 почувствах, че трябва да ви напиша няколко окуражителни думи, които намерих в този благословен пасаж.
Давид написа думите в този Псалм. Той попита: "Докога ще ме забравяш, Гпосподи? Завинаги? Докога ще криеш лицето си от мен? Докога ще скърби сърцето ми всеки ден? Докога врагът ми ще тържествува над мен?"
Изглежда като че Давид е чувствал, че Бог го оставил да страда, да се събужда всяка сутрин под надвиснали черни облаци. На моменти Давид пише от отчаяние: "Господи, това чувство на изолация завинаги ли ще продължи? Кога ще ми отговориш на молитвите?"
Когато ни връхлетят проблеми, въпреки че знаем, че обичаме Бог, когато избавелението изглежда далеч и сме безпомощни, потъваме под натиска. Точно сега, някои, които четат тези думи, потъват под ужасния натиск на ситуация, която изглежда неразрешима. Те са на ръба на абсолютното отчаяние, надявайки се, че ще дойде спокойствие в техните изпитания.
В разгара на собствените си изпитания, Давид попита: "Докога ще имам борба в душата Си?" Беше правил план след план как да се измъкне от проблемите, но всичките му планове, всички мерки, които беше взел, се бяха провалили. Вече нямаше идея какво да прави, нямаше решение. Беше свършен.
Колко неприятно е да ви видиш лъч надежда, малко светлинка, а после разочарованието отново те завладява. Обърнете внимание, че всичко това се случи на вярващ човек, някой според Божието сърце. Давид беше човек, който показа, че има силна вяра в Господ. Въпреки това, както и ние, Давид имаше трудни времена, описани в този Псалм.
Как излезе Давид от тази дупка на отчаяние? "Ще вярвам в милостта Ти... Ще пея."
Ще споделя с вас няколко причини, поради които си струва да продължите да вярвате при сегашните изпитания:
Давид написа думите в този Псалм. Той попита: "Докога ще ме забравяш, Гпосподи? Завинаги? Докога ще криеш лицето си от мен? Докога ще скърби сърцето ми всеки ден? Докога врагът ми ще тържествува над мен?"
Изглежда като че Давид е чувствал, че Бог го оставил да страда, да се събужда всяка сутрин под надвиснали черни облаци. На моменти Давид пише от отчаяние: "Господи, това чувство на изолация завинаги ли ще продължи? Кога ще ми отговориш на молитвите?"
Когато ни връхлетят проблеми, въпреки че знаем, че обичаме Бог, когато избавелението изглежда далеч и сме безпомощни, потъваме под натиска. Точно сега, някои, които четат тези думи, потъват под ужасния натиск на ситуация, която изглежда неразрешима. Те са на ръба на абсолютното отчаяние, надявайки се, че ще дойде спокойствие в техните изпитания.
В разгара на собствените си изпитания, Давид попита: "Докога ще имам борба в душата Си?" Беше правил план след план как да се измъкне от проблемите, но всичките му планове, всички мерки, които беше взел, се бяха провалили. Вече нямаше идея какво да прави, нямаше решение. Беше свършен.
Колко неприятно е да ви видиш лъч надежда, малко светлинка, а после разочарованието отново те завладява. Обърнете внимание, че всичко това се случи на вярващ човек, някой според Божието сърце. Давид беше човек, който показа, че има силна вяра в Господ. Въпреки това, както и ние, Давид имаше трудни времена, описани в този Псалм.
Как излезе Давид от тази дупка на отчаяние? "Ще вярвам в милостта Ти... Ще пея."
Ще споделя с вас няколко причини, поради които си струва да продължите да вярвате при сегашните изпитания:
- Няма значение колко силна е бурята, скъпоценният ни Бог ще продължава да храни небесните птици, да облича полските цветя, да дава на пълните с риба океани дневната им дажба. "Небесният ви Баща ги храни..." Нито една птица никога не е падала на земята без знанието на Отец.
- Що за баща би хранил всички земни създания, а би пренебрегнал децата си? Исус ни учеше "не се безпокойте" за ежедневните ви нужди и проблеми, "защото Той се грижи за вас."