Белегът на роба
Псалмистът Давид казва: "Отворил си уши за мене" (Псалм 40:6). Това може да бъде преведено също като: "Приел си ме за Твой роб", намек за обичая, при който господаря пробива ухото на роба, който отказва подарената му свобода (виж Изход 21:6). С други думи: "Има дупка в ухото ми, което е белег, че принадлежа на Господ - доживот и завинаги." Позволили ли сте на Святия Дух да дълбае в ухото ви?
Това, което беляза роба, е че той посвети цялото си време в служба на господаря си. Няма нищо мистично в такъв начин на живот. Започва с посвещение да дадем на Господ най-доброто от времето си и на практика продължава в ежедневния ни живот!
С това не искам да кажа, че всички трябва да напуснем работа, кариера и да влезем в служение на пълен работен ден. Твърде много хора в наши дни излизат от Божията воля като самонадеяно се захващат с Божието дело, изоставяйки отговорността да се грижат за семействата си. По-добре е да стоиш там, където си и да даваш на Господ най-доброто от времето си. Въпросът е да поставиш Христос в центъра на всичко, така че семейството, работата и всичко останало да се въртят около Него. Христос се превърща в центъра на нашите мисли и прекарваме време в присъствието Му, слушаме гласа Му, подчиняваме се на заповедите Му.
Слугата по-скоро дава, отколкото получава. В случая на Павел, той може да каже така: "защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа (Гръцки: Него. ) разпнат." (1 Коринтяни 2:2). Този слуга не е заинтересован да служи за награда или лична изгода. Неговата заплата са славата и честта, които отдава на Господаря си. Истинският роб, посветен на доживотна служба, е белязан от Господ по различен начин. Не би могъл да объркаш такъв слуга, защото той носи в тялото си белезите на своя Господар.
Как е белязан робът в наши дни? Словото ясно ни казва, че това е съкрушен, разкаян дух, който плаче поради мерзостите, които се вършат срещу Господ. Нашият Господар не продупчва ухото със шило, но чупи сърцето с чук.
"И славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, та застана над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница. И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него." (Езекил 9:3-4)
Друг белег на роба е неръкотворното обрязване. Това говори за пълно отделяне от света и преминаване в Христос. Означава, че си изоставил всички лични планове, програми и блянове, и че Божиията работа и бреме са поставени на първо място.
Това, което беляза роба, е че той посвети цялото си време в служба на господаря си. Няма нищо мистично в такъв начин на живот. Започва с посвещение да дадем на Господ най-доброто от времето си и на практика продължава в ежедневния ни живот!
С това не искам да кажа, че всички трябва да напуснем работа, кариера и да влезем в служение на пълен работен ден. Твърде много хора в наши дни излизат от Божията воля като самонадеяно се захващат с Божието дело, изоставяйки отговорността да се грижат за семействата си. По-добре е да стоиш там, където си и да даваш на Господ най-доброто от времето си. Въпросът е да поставиш Христос в центъра на всичко, така че семейството, работата и всичко останало да се въртят около Него. Христос се превърща в центъра на нашите мисли и прекарваме време в присъствието Му, слушаме гласа Му, подчиняваме се на заповедите Му.
Слугата по-скоро дава, отколкото получава. В случая на Павел, той може да каже така: "защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа (Гръцки: Него. ) разпнат." (1 Коринтяни 2:2). Този слуга не е заинтересован да служи за награда или лична изгода. Неговата заплата са славата и честта, които отдава на Господаря си. Истинският роб, посветен на доживотна служба, е белязан от Господ по различен начин. Не би могъл да объркаш такъв слуга, защото той носи в тялото си белезите на своя Господар.
Как е белязан робът в наши дни? Словото ясно ни казва, че това е съкрушен, разкаян дух, който плаче поради мерзостите, които се вършат срещу Господ. Нашият Господар не продупчва ухото със шило, но чупи сърцето с чук.
"И славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, та застана над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница. И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него." (Езекил 9:3-4)
Друг белег на роба е неръкотворното обрязване. Това говори за пълно отделяне от света и преминаване в Христос. Означава, че си изоставил всички лични планове, програми и блянове, и че Божиията работа и бреме са поставени на първо място.