Роб по собствена воля
" Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен" (Изход 21:5). Пред този слуга не стои дилема, няма избор. Той никога не се съмняваше в решението си. Господарят му беше всичко за него и той беше свързан с него с вечна връзка от любов. Не би оставил господаря си или дома му.
Животът на този слуга се състоеше в любовта му към господаря си и, както Павел, той считаше всичко останало за "нищо", за да спечели господаря. Той беше от онзи тип слуги, които биха били готови и да са проклети, но ако е възможно и други да познаят любовта на господаря им.
Този слуга поставяше близостта с господаря си по-високо от всички земни благословения. На кой му пука за стада, царевица или вино и зехтин, когато можеш да имаш безкрайно общение и приятелство с господаря? Сърцето му преливаше от обич към господаря и той го показа много ясно: "не желая да изляза свободен".
Това, което този слуга ни казва е много просто: Христос е достатъчен! За нищо на света не си струва да загубиш усещането за Неговото присъствие. Цялото богатство и благоденствие на тази земя не могат да се сравняват с един единствен ден, прекаран с Него. Удоволствието да си отдясно Му далеч превъзхождат всяка радост позната на хората. Да Го познаваш, да бъдеш там, където е Той, седнали заедно в небесни места, е повече и от самия живот. Да Му служиш, да бъдеш воден от Него, да влизаш и излизаш според заповедите Му, е живот от най-високо ниво.
Смятате да ми напомните, че сте деца, а не слуги ли? Тогава любезно бих ви напомнил, че Исус беше Син, който: "както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците" (Филипяни 2:6-7). Можеше да дойде като могъщ Принц на Всемогъщия, газещ всеки враг, но въпреки това Христос избра да дойде като слуга, напълно посветен на интересите на Баща си.
Посветеният слуга, за когото четем в Изход, вярваше, че има една цел в живота си - да служи на господаря си. Не служеше за наследство, въпреки че е писано: "Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята." (Притчи 17:2). Поради любовта си му беше лесно да се подчинява от сутрин до вечер, във всеки момент той доброволно живя като роб на своя господар. Беше воден само от любов - не от вина, не от задължение. Не случайно Исус казва: "Ако ме обичате, ще ми се покорявате."
Животът на този слуга се състоеше в любовта му към господаря си и, както Павел, той считаше всичко останало за "нищо", за да спечели господаря. Той беше от онзи тип слуги, които биха били готови и да са проклети, но ако е възможно и други да познаят любовта на господаря им.
Този слуга поставяше близостта с господаря си по-високо от всички земни благословения. На кой му пука за стада, царевица или вино и зехтин, когато можеш да имаш безкрайно общение и приятелство с господаря? Сърцето му преливаше от обич към господаря и той го показа много ясно: "не желая да изляза свободен".
Това, което този слуга ни казва е много просто: Христос е достатъчен! За нищо на света не си струва да загубиш усещането за Неговото присъствие. Цялото богатство и благоденствие на тази земя не могат да се сравняват с един единствен ден, прекаран с Него. Удоволствието да си отдясно Му далеч превъзхождат всяка радост позната на хората. Да Го познаваш, да бъдеш там, където е Той, седнали заедно в небесни места, е повече и от самия живот. Да Му служиш, да бъдеш воден от Него, да влизаш и излизаш според заповедите Му, е живот от най-високо ниво.
Смятате да ми напомните, че сте деца, а не слуги ли? Тогава любезно бих ви напомнил, че Исус беше Син, който: "както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците" (Филипяни 2:6-7). Можеше да дойде като могъщ Принц на Всемогъщия, газещ всеки враг, но въпреки това Христос избра да дойде като слуга, напълно посветен на интересите на Баща си.
Посветеният слуга, за когото четем в Изход, вярваше, че има една цел в живота си - да служи на господаря си. Не служеше за наследство, въпреки че е писано: "Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята." (Притчи 17:2). Поради любовта си му беше лесно да се подчинява от сутрин до вечер, във всеки момент той доброволно живя като роб на своя господар. Беше воден само от любов - не от вина, не от задължение. Не случайно Исус казва: "Ако ме обичате, ще ми се покорявате."