Пътят на отдаването
Бог започва процеса на предаването ни като премахва арогантността ни. Точно това буквално се случи с Павел. Той вървеше по самоуверения си път, яздещ към Дамаск, когато ослепителна светлина дойде от небето. Павел беше съборен на земята, треперещ. Тогава глас от небето проговори: "Савле, Савле, защо ме гониш?" (Деяния 9:4)
Павел знаеше, че нещо липсва в живота му. Имаше познание за Бог, но нямаше откровение от първа ръка. Сега, когато беше на колене, той чу тези думи от небето: "Аз съм Исус, когото ти гониш." (Деяния 9:5). Думите преобърнаха света на Павел наопаки. Библията казва: "Треперещ и учуден (Павел) каза: "Господи,какво искаш да направя?" (Деяния 9:6 KJV бел. пр.). Обръщането на Павел беше драматично дело на Святия Дух.
Павел беше воден от Святия Дух в живот на предаване. Той попита: "Господи, какво искаш да направя?", а сърцето му крещеше: "Исусе, как мога да ти служа? Как мога да те познавам и да ти угодя? Другото е без значение. Всичко, което съм извършил в плътта си е измет. Ти си всичко за мен сега."
Павел нямаше друга амбиция, друга движеща сила в живота си, освен тази: "Само Христа за придобия" (Филипяни 3:8). Според днешните разбирания за успех, Павел беше пълен неудачник. Той не построи никакви сгради, нямаше организация. А и методите, които използваше, бяха презирани от други лидери. Всъщност, посланието, което Павел проповядваше, обиди голям брой от неговите слушатели. Веднъж дори беше пребит с камъни заради проповедта си. Темата му? Кръстът.
Когато застанем пред Бог в съда, няма да бъдем съдени според служенията си, постиженията си или броя повярвали. Ще има само една мярка за успех в този ден: Бяха ли сърцата ни напълно предадени на Бог? Оставихме ли настрана собствената си воля и дневен ред и приехме ли неговите? Поддадохме ли се под натиска на тълпата и последвахме ли я, или търсихме само Него за напътствие? Тичахме ли от семинар на семинар, търсейки смисъл на живота си, или се реализирахме в Него?
Имам само една амбиция и тя е да се науча колкото се може повече да казвам само онези неща, които Отец ми дава. Нищо от онова, което казвам или правя от себе си не струва пукната пара. Искам да съм в състояние да кажа: "Знам, че Баща ми е с мен, понеже върша само Неговата воля."
Павел знаеше, че нещо липсва в живота му. Имаше познание за Бог, но нямаше откровение от първа ръка. Сега, когато беше на колене, той чу тези думи от небето: "Аз съм Исус, когото ти гониш." (Деяния 9:5). Думите преобърнаха света на Павел наопаки. Библията казва: "Треперещ и учуден (Павел) каза: "Господи,какво искаш да направя?" (Деяния 9:6 KJV бел. пр.). Обръщането на Павел беше драматично дело на Святия Дух.
Павел беше воден от Святия Дух в живот на предаване. Той попита: "Господи, какво искаш да направя?", а сърцето му крещеше: "Исусе, как мога да ти служа? Как мога да те познавам и да ти угодя? Другото е без значение. Всичко, което съм извършил в плътта си е измет. Ти си всичко за мен сега."
Павел нямаше друга амбиция, друга движеща сила в живота си, освен тази: "Само Христа за придобия" (Филипяни 3:8). Според днешните разбирания за успех, Павел беше пълен неудачник. Той не построи никакви сгради, нямаше организация. А и методите, които използваше, бяха презирани от други лидери. Всъщност, посланието, което Павел проповядваше, обиди голям брой от неговите слушатели. Веднъж дори беше пребит с камъни заради проповедта си. Темата му? Кръстът.
Когато застанем пред Бог в съда, няма да бъдем съдени според служенията си, постиженията си или броя повярвали. Ще има само една мярка за успех в този ден: Бяха ли сърцата ни напълно предадени на Бог? Оставихме ли настрана собствената си воля и дневен ред и приехме ли неговите? Поддадохме ли се под натиска на тълпата и последвахме ли я, или търсихме само Него за напътствие? Тичахме ли от семинар на семинар, търсейки смисъл на живота си, или се реализирахме в Него?
Имам само една амбиция и тя е да се науча колкото се може повече да казвам само онези неща, които Отец ми дава. Нищо от онова, което казвам или правя от себе си не струва пукната пара. Искам да съм в състояние да кажа: "Знам, че Баща ми е с мен, понеже върша само Неговата воля."