Йосиф се отзова на призива на Духа
Божият Дух винаги е призовавал човечеството към Себе Си – към святост, чистота на сърцето, отделен от света живот – и във всяко поколение има остатък, който се отзовава на този призив. Йосиф се отзова на Божия призив на много ранна възраст; десетимата му по-възрастни братя имаха същия призив да се предадат и да ходят праведно, но те избраха да станат в света.
В поне два случая всички синове на Яков много ясно получиха Божия призив. Първият път беше когато Яков издигна олтар на Бога на Израел (Битие 33:18-20). Яков извика синовете си при олтара за да се поклонят с него, да коленичат пред Господ и да Го следват, но вместо това братята на Йосиф се предадоха на отмъщение и кръвопролитие.
Вторият път когато Бог ясно призова десетимата беше във Ветил. Яков знаеше, че синовете му са отдадени на идолопоклонство и отхвърляха Божия призив към чистота и праведност, така че той ги предупреди: „Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога” (Битие 35:2-3)
Това е един от най-ясните призиви в цялото Божие Слово! Изразът „променете дрехите си” на иврит означава морално и духовно очистване на ума и сърцето. Синовете на Яков се промениха външно: „И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им” (стих 4). Но покаянието им беше само на повърхността – те никога не промениха истински сърцето си. те веднага се върнаха към бунтарството си, към омразата, завистта и борбите!
Йосиф беше различен от братята си – покаянието му е било от сърце. Той беше откликнал на призива на Духа и беше изцяло готов да следва Господ. В тази зла и мръсна среда, Йосиф опази ръцете си чисти и сърцето си неопетнено.
Йосиф беше изпратен на полето да помогне на братята си да се грижат за стадата на семейството. Но той скоро се натъжи защото братята му говореха и живееха като езичници! Чистото му сърце беше разбито от злото в собственото му семейство.
„И Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.” (Битие 37:2). Йосиф изля сърцето си пред баща си: „Татко, няма да повярваш как живеят те. Те говорят против твоя Бог. Те Го наскърбяват!”
Белегът на компанията на Йосиф е, че те скърбят поради греха! Те са оставили всички идоли и са влюбени в Исус, сърцата им са разпалени от святост! Те виждат греха по земята, но най-много ги наскърбява греха в църквата. Те викат от душата си: „О, Отче, виж какво се случва с децата ти!” ако ти си част от тази компания в последните дни, не можеш да подминаваш греха. По-скоро нещо се надига в теб и казва: „О, Господи, не мога да издържам това, което правят с името Ти!” Почваш да се молиш – не срещу хората, но срещу нашествието на демонични сили в църквата на Исус Христос!
В поне два случая всички синове на Яков много ясно получиха Божия призив. Първият път беше когато Яков издигна олтар на Бога на Израел (Битие 33:18-20). Яков извика синовете си при олтара за да се поклонят с него, да коленичат пред Господ и да Го следват, но вместо това братята на Йосиф се предадоха на отмъщение и кръвопролитие.
Вторият път когато Бог ясно призова десетимата беше във Ветил. Яков знаеше, че синовете му са отдадени на идолопоклонство и отхвърляха Божия призив към чистота и праведност, така че той ги предупреди: „Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога” (Битие 35:2-3)
Това е един от най-ясните призиви в цялото Божие Слово! Изразът „променете дрехите си” на иврит означава морално и духовно очистване на ума и сърцето. Синовете на Яков се промениха външно: „И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им” (стих 4). Но покаянието им беше само на повърхността – те никога не промениха истински сърцето си. те веднага се върнаха към бунтарството си, към омразата, завистта и борбите!
Йосиф беше различен от братята си – покаянието му е било от сърце. Той беше откликнал на призива на Духа и беше изцяло готов да следва Господ. В тази зла и мръсна среда, Йосиф опази ръцете си чисти и сърцето си неопетнено.
Йосиф беше изпратен на полето да помогне на братята си да се грижат за стадата на семейството. Но той скоро се натъжи защото братята му говореха и живееха като езичници! Чистото му сърце беше разбито от злото в собственото му семейство.
„И Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.” (Битие 37:2). Йосиф изля сърцето си пред баща си: „Татко, няма да повярваш как живеят те. Те говорят против твоя Бог. Те Го наскърбяват!”
Белегът на компанията на Йосиф е, че те скърбят поради греха! Те са оставили всички идоли и са влюбени в Исус, сърцата им са разпалени от святост! Те виждат греха по земята, но най-много ги наскърбява греха в църквата. Те викат от душата си: „О, Отче, виж какво се случва с децата ти!” ако ти си част от тази компания в последните дни, не можеш да подминаваш греха. По-скоро нещо се надига в теб и казва: „О, Господи, не мога да издържам това, което правят с името Ти!” Почваш да се молиш – не срещу хората, но срещу нашествието на демонични сили в църквата на Исус Христос!