Божиите провизии и безусловната Му любов
Притчата за
блудния син е за двама синове – единия е достигнал края на собствените си сили,
а другия няма претенции към средствата на баща си. притчата се отнася също и за
безусловната любов на бащата и за грижата за неговия дом.
По-малкият брат
отиде при баща си и му каза: „Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И
той им раздели имота.” (Лука 15:12). Делът, който той получи и пропиля
изобразява собствените му интереси: талантите му, възможностите му, всичките
неща, с които се изправяше пред живота и проблемите си. Той каза: „Интелигентен
съм, съобразителен, от добро семейство съм. Мога да изляза от къщи и да се
справя сам!”
Поведението на
по-малкия брат описва много днешни християни. И все пак, когато положението се
влоши, колко бързо само стигаме на предела на силите си! Колко бързо
изразходваме всичко, което е у нас! Можем да намерим разрешение за някои от
проблемите си и вътрешни сили при някои изпитания, но идва време когато глад
наляга душата ни!
Стигаш на края на
собствените си сили без да знаеш по кой път да тръгнеш. Приятелите ти не могат
да ти помогнат. Празен си, изпитваш болка, нямаш нищо в себе си, за което можеш
да се хванеш. Изразходван си – всичките ти съпротивителни сили са си отишли!
Всичко, което имаш, е страх, депресия, празнота, безнадеждност.
Все още ли
обикаляш около бардака на дявола, валящ се в празнота, умиращ от глад? Това се
случи на блудния син. Нямаше нищо, за което да се хване! Беше изразходвал
всичките си собствени средства и тогава проумя докъде го беше докарало
упованието в себе си. но какво го пробуди от съня? Събуди се, когато си спомни
всичките изобилни провизии в бащината си къща! Той каза: „Тук умирам от глад. А
в бащината ми къща има достатъчно хляб!” Тогава той реши да се върне и да
получи изобилните провизии в бащиния си дом!
Няма нито една
дума в тази притча, която да намеква, че блудния син се завърна защото обичаше
баща си. наистина, той се покая, падна на колене, плачещ: „Татко, съжалявам!
Съгреших срещу тебе и срещу Бог. Не съм достоен да вляза в къщата ти”, но
никога не каза: „Татко, върнах се, защото те обичам!”
Тук ни е
показано, че Божията любов към нас е безкористна, не зависи от това дали ние Го
обичаме. Истината е, че Той ни обичаше дори когато бяхме много далеч от Него в
сърцата си. това е безусловната любов!