Пирът
„Доведе ме в дома
на пированието, И знамето му над мене бе любов.” (Песен на песните 2:4). В
притчата за блудния син, радостта на бащата не можеше да бъде пълна докато той
не седнеше в банкетната зала със сина си. той трябваше да бъде сигурен, че
момчето знаеше, че беше опростени, а греха му заличен. Трябваше да седнат на
масата и да празнуват с агнето!
Ако беше
надникнал през прозореца в онзи момент, би видял млад мъж, който току що беше
стигнал до истинско откровение за Божията любов – той танцуваше! Имаше музика,
а той се смееше и беше щастлив. Баща му се радваше за него, усмихващ му се!
(Лука 15:25)
Той не беше под
облак страх. Не слушаше старите лъжи на врага: „Връщай се веднага в бордея!
Недостоен си за такава любов...” Не. Той прие прошката на баща си и се подчини
на думите му да дойде и да вземе всичко, от което имаше нужда.
Той чу баща си да
шепне на него и на по-големия му брат: „Всичко, което имам, е твое. Няма нужда
повече да гладуваш. Не трябва никога повече да бъдеш самотен, просяк, далеч от
склада ми.” (Лика 15:31)
Възлюбени, ето я
пълнотата на Божията любов – самата й същност! И тя е че дори в най-мрачните ни
времена Бог не само ни прегръща и ни връща у дома, но също така и казва: „Донесете
угоеното теле и нека ядем и се зарадваме! В банкетната Ми зала има пир от
изобилие за любимия ми!” (Лука 15:22-24)
Днес имаме дори
по-добро обещание: „И да повикате Христовата любов, която никое знание не може
да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. А на Този, Който, според
действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме
или мислим” (Ефесяни 3:19-20)
Ето го Божието
обещание за любов към нас: „Предлагам ви огромна, изобилна пълнота – провизии
за всяка криза, радост за целия ви живот. Можете да отидете до склада и да
изискате всичко!”