Бог прави нещо ново
Колко често сте чували християни да казват: „Бог прави нещо ново в църквата Си”? Новото нещо, за което говорят, може да бъде наречено съживление, изливане, посещение или движение на Бог.
Въпреки това „новото нещо” замира много бързо. И веднъж повяхнало, вече го няма. По този начин виждаме, че това въобще не е било акт на Бог. Всъщност, християнски социолози са проследили голяма част от тези „посещения” и са открили, че средната продължителност на живота на подобно събитие е около 5 години.
Лично аз вярвам, че Бог прави нещо ново в църквата Си днес. Но тази велика работа на Духа не се намира само на едно място. Случва се из целия свят.
Бог няма да започне да прави нещо ново в църквата Си, докато не се разправи със старото. Този Библейски принцип, доказан през вековете църковна история, е описан и в двата Завета и определя всяко истинско движение на Бог. Както каза Исус, Той няма да излее ново вино в стари мехове (вж. Марк 2:22).
Принципът да премахнеш старото и да издигнеш новото първо беше представен в Стария Завет в Сило. По времето на Съдиите, Бог започна свято дело в този град (вж. Съдии 18:31). Сило, където беше Божието светилище, беше център на всички религиозни дейности в Израел. Самото име „Сило” означава „това, което принадлежи на Господ”. Това говори за неща, които представляват Бог и откриват Неговата природа и характер. Бог говори на народа Си в Сило; точно там Самуил чу Божия глас и Господ му откри волята Си за него (вж. 1 Царе 1).
Господ спря да говори в Сило защото свещениците станаха мързеливи и чувствени и града се корумпира. Бог по същество каза на Самуил: „Сило стана толкова скверен, че вече не представлява това, което Съм. Този дом вече не е Мой. Дотук съм с него.” И Бог вдигна присъствието Си от светилището и написа „Ишабод” над вратата, което означава „Господната слава си отиде.”
Господ напълно се разправи със старото, но отново издигна нещо ново. След това храмът в Ерусалим стана известен като „Господният дом” и Бог говори на народа си там.
„За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.” (2 Коринтяни 5:17)
Въпреки това „новото нещо” замира много бързо. И веднъж повяхнало, вече го няма. По този начин виждаме, че това въобще не е било акт на Бог. Всъщност, християнски социолози са проследили голяма част от тези „посещения” и са открили, че средната продължителност на живота на подобно събитие е около 5 години.
Лично аз вярвам, че Бог прави нещо ново в църквата Си днес. Но тази велика работа на Духа не се намира само на едно място. Случва се из целия свят.
Бог няма да започне да прави нещо ново в църквата Си, докато не се разправи със старото. Този Библейски принцип, доказан през вековете църковна история, е описан и в двата Завета и определя всяко истинско движение на Бог. Както каза Исус, Той няма да излее ново вино в стари мехове (вж. Марк 2:22).
Принципът да премахнеш старото и да издигнеш новото първо беше представен в Стария Завет в Сило. По времето на Съдиите, Бог започна свято дело в този град (вж. Съдии 18:31). Сило, където беше Божието светилище, беше център на всички религиозни дейности в Израел. Самото име „Сило” означава „това, което принадлежи на Господ”. Това говори за неща, които представляват Бог и откриват Неговата природа и характер. Бог говори на народа Си в Сило; точно там Самуил чу Божия глас и Господ му откри волята Си за него (вж. 1 Царе 1).
Господ спря да говори в Сило защото свещениците станаха мързеливи и чувствени и града се корумпира. Бог по същество каза на Самуил: „Сило стана толкова скверен, че вече не представлява това, което Съм. Този дом вече не е Мой. Дотук съм с него.” И Бог вдигна присъствието Си от светилището и написа „Ишабод” над вратата, което означава „Господната слава си отиде.”
Господ напълно се разправи със старото, но отново издигна нещо ново. След това храмът в Ерусалим стана известен като „Господният дом” и Бог говори на народа си там.
„За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.” (2 Коринтяни 5:17)