Най-голямото изпитание на Йосиф беше Божието Слово!
„Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб... Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.” (Псалм 105:17,19). Йосиф беше изпробван и изпитван по много начини, но най-голямото му изпитание беше словото, което беше получил!
Помислете за всичко, което издържа Йосиф: едва 17 годишен той беше съблечен и хвърлен в яма за да умре от глад. Коравосърдечните му братя се изсмяха над молбите му за милост и го продадоха на Исмаилтянски търговци, които го отведоха до египетски пазар за роби и го продадоха като обикновен роб.
Въпреки това, най-голямото изпитание на Йосиф не беше отхвърлянето от братята му или дори човешкото унижение да бъде превърнат в роб, или пък хвърлен в затвора. Не – онова, което обърка Йосиф беше ясното слово, което беше чул от Бог!
Бог беше открил на Йосиф в сън, че щеше да му се даде голяма власт, която ще използва за Божията слава. Братята му ще му се поклоня, а той ще бъде велик освободител на много хора.
Не вярвам, че това беше егоистично преживяване за Йосиф. Сърцето му беше толкова посветено на Бог, че това слово му даде скромна представа за бъдещето: „Господи, ти си сложил ръката Си на мен за да взема участие в Твоя велик, вечен план.” Йосиф беше благословен само като знаеше, че щеше да играе важна роля в изпълнението на Божията воля! Но обстоятелствата в Йосифовия живот бяха противоположни на онова, което Бог беше вложил в сърцето му. Той беше слугата, той трябваше да се покланя! Как можеше да повярва, че някой ден ще освободи множества, когато самия той беше роб? Трябва да си е мислил: „Няма логика. Как може Бог да ме прати в затвора, в забвение? Бог каза, че аз ще бъда благословен, но не ми каза, че това ще се случи!”
В продължение на 10 години Йосиф вярно служи в дома на Петефрий, но накрая той беше недооценен и излъган. Победата му над изкушението със жената на Петефрий само го вкара в затвора. През това време той трябва да е обмислял ужасния въпрос: „Дали чух правилно? Или гордостта ми сътвори тези сънища? Може ли братята ми да са били прави? Може би всички тези неща ми се случват като вид наказание за някакво егоистично желание.”
Възлюбени, имало е времена, когато Бог ми е показвал неща, които има за мен – служение, служба, полезност – въпреки това всички обстоятелства бяха точно противоположните на това слово. В такива времена си мислех: „О, Господи, това не може да си бил Ти, който ми говори, трябва да е било плътта ми.” Аз бях изпитван чрез Божието Слово, което ми беше дадено, но Бог ни е дал обещания и ние можем да им вярваме – на всички тях!
Помислете за всичко, което издържа Йосиф: едва 17 годишен той беше съблечен и хвърлен в яма за да умре от глад. Коравосърдечните му братя се изсмяха над молбите му за милост и го продадоха на Исмаилтянски търговци, които го отведоха до египетски пазар за роби и го продадоха като обикновен роб.
Въпреки това, най-голямото изпитание на Йосиф не беше отхвърлянето от братята му или дори човешкото унижение да бъде превърнат в роб, или пък хвърлен в затвора. Не – онова, което обърка Йосиф беше ясното слово, което беше чул от Бог!
Бог беше открил на Йосиф в сън, че щеше да му се даде голяма власт, която ще използва за Божията слава. Братята му ще му се поклоня, а той ще бъде велик освободител на много хора.
Не вярвам, че това беше егоистично преживяване за Йосиф. Сърцето му беше толкова посветено на Бог, че това слово му даде скромна представа за бъдещето: „Господи, ти си сложил ръката Си на мен за да взема участие в Твоя велик, вечен план.” Йосиф беше благословен само като знаеше, че щеше да играе важна роля в изпълнението на Божията воля! Но обстоятелствата в Йосифовия живот бяха противоположни на онова, което Бог беше вложил в сърцето му. Той беше слугата, той трябваше да се покланя! Как можеше да повярва, че някой ден ще освободи множества, когато самия той беше роб? Трябва да си е мислил: „Няма логика. Как може Бог да ме прати в затвора, в забвение? Бог каза, че аз ще бъда благословен, но не ми каза, че това ще се случи!”
В продължение на 10 години Йосиф вярно служи в дома на Петефрий, но накрая той беше недооценен и излъган. Победата му над изкушението със жената на Петефрий само го вкара в затвора. През това време той трябва да е обмислял ужасния въпрос: „Дали чух правилно? Или гордостта ми сътвори тези сънища? Може ли братята ми да са били прави? Може би всички тези неща ми се случват като вид наказание за някакво егоистично желание.”
Възлюбени, имало е времена, когато Бог ми е показвал неща, които има за мен – служение, служба, полезност – въпреки това всички обстоятелства бяха точно противоположните на това слово. В такива времена си мислех: „О, Господи, това не може да си бил Ти, който ми говори, трябва да е било плътта ми.” Аз бях изпитван чрез Божието Слово, което ми беше дадено, но Бог ни е дал обещания и ние можем да им вярваме – на всички тях!