Призовани в общението
Апостол Павел написа: „Верен е Бог, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ.” (1 Коринтяни 1:9)
Този стих ни обяснява истина, която може да ни изведе от всяка житейска буря. Ето една проста истина, която може да запази сърцата ни в покой когато всичко около нас се клати. Това е Божието Слово, което може да ни опази от страха, който в момента е сграбчил целия свят.
Истината е следната: ние научаваме Божията праведност като отговаряме на призива си да останем в общение с Исус. „призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос” (1:9)
Ние не сме призовани да се доверяваме на собствения си интелект. Не сме призовани да се доверяваме на плътта, хората или каквото и да е от този свят. Исус ни призовава да: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.” (Матей 11:28)
Само Христос е нашия мир, нашата вяра и задоволство. Изпитвал съм толкова голяма радост когато чрез вяра съм виждал моя Господ в слава – обичащ ме, призоваващ ме в сладкото Си присъствие, казвайки ми, че Той е напълно достатъчен. Не трябва да прося, да умолявам или да се страхувам. Колкото повече продължавам да гледам към Исус във всичко, толкова повече знам, че Той е доволен, понеже без вяра не е възможно да Му угодиш.
Тъжно е, но мнозина, които наистина обичат Исус, често изпадат в паника по време на криза, притесняват се и се страхуват. Прекарват време в опити да намерят начин да избягат или да понесат изпитанието си. Те не внимават в призива Му да „дойдат и вечерят” с Него. Не говоря за това да прекараш час, час и нещо в молитва, говоря за това да се фокусираш върху Него през целия ден, „молещ се непрестанно” (1 Солунци 5:17). Това е обикновен, спокоен разговор – просто да разговаряш с Него, опознавайки Го все повече, така че по време на криза да не трябва ужасно да се втурваме към молитвената стаичка и да плачем за помощ като чужденци.
Той чува всеки вик – висок или тих – и винаги ще ни отговаря във верността Си.
Този стих ни обяснява истина, която може да ни изведе от всяка житейска буря. Ето една проста истина, която може да запази сърцата ни в покой когато всичко около нас се клати. Това е Божието Слово, което може да ни опази от страха, който в момента е сграбчил целия свят.
Истината е следната: ние научаваме Божията праведност като отговаряме на призива си да останем в общение с Исус. „призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос” (1:9)
Ние не сме призовани да се доверяваме на собствения си интелект. Не сме призовани да се доверяваме на плътта, хората или каквото и да е от този свят. Исус ни призовава да: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.” (Матей 11:28)
Само Христос е нашия мир, нашата вяра и задоволство. Изпитвал съм толкова голяма радост когато чрез вяра съм виждал моя Господ в слава – обичащ ме, призоваващ ме в сладкото Си присъствие, казвайки ми, че Той е напълно достатъчен. Не трябва да прося, да умолявам или да се страхувам. Колкото повече продължавам да гледам към Исус във всичко, толкова повече знам, че Той е доволен, понеже без вяра не е възможно да Му угодиш.
Тъжно е, но мнозина, които наистина обичат Исус, често изпадат в паника по време на криза, притесняват се и се страхуват. Прекарват време в опити да намерят начин да избягат или да понесат изпитанието си. Те не внимават в призива Му да „дойдат и вечерят” с Него. Не говоря за това да прекараш час, час и нещо в молитва, говоря за това да се фокусираш върху Него през целия ден, „молещ се непрестанно” (1 Солунци 5:17). Това е обикновен, спокоен разговор – просто да разговаряш с Него, опознавайки Го все повече, така че по време на криза да не трябва ужасно да се втурваме към молитвената стаичка и да плачем за помощ като чужденци.
Той чува всеки вик – висок или тих – и винаги ще ни отговаря във верността Си.