Ние хвалим името на Исус Христос, нашия Господ!
Някой, който чете това има нужда от докосване от Исус. Когато Господ служеше тук, на Земята, Той изцеряваше и възтановяваше измъчени хора докосвайки ги. Когато Исус докосна тъщата на Петър „треската я остави”. Той докосна капака на ковчега на мъртво дете и то се върна към живота. Докосна очите на слепи хора и те отново можеха да виждат. Докосна ухото на глух човек и внезапно той отново можеше да чува. Родители водеха децата си при Исус „за да Ги докосне”. Нежното му докосване промени всичко. Множества от хора водеха болните си и немощните си и Исус си направи труда да се пресегне и да докосне всеки един от тях и да ги изцери.
Ако наистина познаваш Господ, ти си усещал докосването на Исусувата ръка и го познаваш. Във време на самота, когато си обезкуражен, объркан, във време на болка и неяснота, си викал от дъното на душата си: „Господи Исусе, имам нужда от твоето докосване, имам нужда да почувствам присъствието ти. Ела, Исусе, и докосни жадната ми душа!”
Някои се нуждаят Исус да докосне ума им. Сатана и злите му войски са дошли да тормозят и претоварят ума ти с адски мисли, мисли на неверие, нехристиянски мисли, страх, мисли, че си недостоен, че Бог не е доволен от теб. Честните вярващи ще ви кажат, че са изпитвали този вид атаки в ума си. Сатана е решен да разруши нашата вяра и това, че сме зависими от Господ.
Докосването от Исус в Библията дойде в отговор на плач. Няма доказателство, че Той някога е пренебрегнал или отхвърлил подобен плач. Няма да обърне гръб и на теб, но милостиво ще посрещне и твоята нужда. В Матей 8 четем за прокажен мъж, който дойде при Него и му каза: „Господи, ако искаш, можеш да ме изцериш”. Исус протегна ръка, докосна го и му каза: „Искам, бъди чист. И веднага беше изцерен от проказата си.”
Осамоти се днес с Исус и му кажи онова, което му каза прокажения: „Господи, ти можеш. Изчисти ме”. И тогава очаквай, че Този, който не прави разлика между един и друг човек, ще те докосне и изцери – ще изцери ума ти, тялото ти, душата и духа ти. Ръката на Господ е протегната към теб, но той очаква този твой плач, плач продиктуван от ннужда, вик за помощ, който е и вик на очакване.
„Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни. Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.” (Второзаконие 26:6-9)
Ако наистина познаваш Господ, ти си усещал докосването на Исусувата ръка и го познаваш. Във време на самота, когато си обезкуражен, объркан, във време на болка и неяснота, си викал от дъното на душата си: „Господи Исусе, имам нужда от твоето докосване, имам нужда да почувствам присъствието ти. Ела, Исусе, и докосни жадната ми душа!”
Някои се нуждаят Исус да докосне ума им. Сатана и злите му войски са дошли да тормозят и претоварят ума ти с адски мисли, мисли на неверие, нехристиянски мисли, страх, мисли, че си недостоен, че Бог не е доволен от теб. Честните вярващи ще ви кажат, че са изпитвали този вид атаки в ума си. Сатана е решен да разруши нашата вяра и това, че сме зависими от Господ.
Докосването от Исус в Библията дойде в отговор на плач. Няма доказателство, че Той някога е пренебрегнал или отхвърлил подобен плач. Няма да обърне гръб и на теб, но милостиво ще посрещне и твоята нужда. В Матей 8 четем за прокажен мъж, който дойде при Него и му каза: „Господи, ако искаш, можеш да ме изцериш”. Исус протегна ръка, докосна го и му каза: „Искам, бъди чист. И веднага беше изцерен от проказата си.”
Осамоти се днес с Исус и му кажи онова, което му каза прокажения: „Господи, ти можеш. Изчисти ме”. И тогава очаквай, че Този, който не прави разлика между един и друг човек, ще те докосне и изцери – ще изцери ума ти, тялото ти, душата и духа ти. Ръката на Господ е протегната към теб, но той очаква този твой плач, плач продиктуван от ннужда, вик за помощ, който е и вик на очакване.
„Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни. Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.” (Второзаконие 26:6-9)