Да намериш нови сили
Колко бързо забравяме големите Божии избавления в нашия живот! Колко лесно приемаме за даденост чудесата, които Той е извършил в живота ни! А Билията непрекъснато ни повтаря „Поменете избавленията си!”.
Толкова си приличаме с учениците на Исус. И те не разбираха Исусовите чудеса когато той свръхестествено хранеше хиляди само с няколко самуна хляб и малко риби. Исус извърши това чудо два пъти, хранейки 5000 първия път и 4000 следващия. След няколко дни учениците вече бяха изтрили от паметта си тези събития.
Случи се когато Исус ги предупреди да се пазят от кваса на Фарисеите. Учениците си мислеха, че Той каза това, понеже бяха забравили да вземат хляб за из път. Но Исус им каза: „Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте? Нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?” (Матей 16:9-10)
Според Марк, Исус беше изумен колко бързо забравиха учениците му. Исус каза: „Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте?” (Марк 8:17-19)
Какво ни казва този пасаж? Ясно е, че никой от учениците не се замисли относно онова, което ставаше, докато тези чудеса се случваха. Опитайте си да си представите тези носещи кошове мъже сред тълпата, подавайки хляб и риба, които чудотворно се умножаваха пред очите им. Човек би си помислил, че учениците биха паднали на колене плачейки: „Как е възможно?! Това е просто страхотно! Това прехвърля границите на човешкото разбиране! О, Исус, Ти наистина си Господ!” Представям си ги как пришпорват хората, на които служеха: „Ето, насладете се на чудотворната храна. Исус черпи.”
Учениците видяха тези чудеса със собствените си очи и въпреки всичко, по някакъв начин, значимостта на събитията не се залепи в съзнанието им. Те не разбраха чудесата, точно както ние забравяме Бижиите чудеса в нашия живот. Вчерашните избавления се забравят бързо сред кризите на днешния ден.
И в Старият, и в Новия завет пише: „Поменете, че ръката на Господ е силна за да извършва чудеса от ваше име. Поменете старите избавления.” Обърнете внимание на Моисеевия съвет към Израел след чудото от Червено море: „Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви избави от там...” (Изход 13:3)
Толкова си приличаме с учениците на Исус. И те не разбираха Исусовите чудеса когато той свръхестествено хранеше хиляди само с няколко самуна хляб и малко риби. Исус извърши това чудо два пъти, хранейки 5000 първия път и 4000 следващия. След няколко дни учениците вече бяха изтрили от паметта си тези събития.
Случи се когато Исус ги предупреди да се пазят от кваса на Фарисеите. Учениците си мислеха, че Той каза това, понеже бяха забравили да вземат хляб за из път. Но Исус им каза: „Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте? Нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?” (Матей 16:9-10)
Според Марк, Исус беше изумен колко бързо забравиха учениците му. Исус каза: „Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте?” (Марк 8:17-19)
Какво ни казва този пасаж? Ясно е, че никой от учениците не се замисли относно онова, което ставаше, докато тези чудеса се случваха. Опитайте си да си представите тези носещи кошове мъже сред тълпата, подавайки хляб и риба, които чудотворно се умножаваха пред очите им. Човек би си помислил, че учениците биха паднали на колене плачейки: „Как е възможно?! Това е просто страхотно! Това прехвърля границите на човешкото разбиране! О, Исус, Ти наистина си Господ!” Представям си ги как пришпорват хората, на които служеха: „Ето, насладете се на чудотворната храна. Исус черпи.”
Учениците видяха тези чудеса със собствените си очи и въпреки всичко, по някакъв начин, значимостта на събитията не се залепи в съзнанието им. Те не разбраха чудесата, точно както ние забравяме Бижиите чудеса в нашия живот. Вчерашните избавления се забравят бързо сред кризите на днешния ден.
И в Старият, и в Новия завет пише: „Поменете, че ръката на Господ е силна за да извършва чудеса от ваше име. Поменете старите избавления.” Обърнете внимание на Моисеевия съвет към Израел след чудото от Червено море: „Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви избави от там...” (Изход 13:3)