Беше решено на Кръста
Трябва веднъж за винаги да разберем какво направи за нас Христос на кръста. Той завинаги премахна нещото, което бодеше святото Божие око, така че винаги да имаме право да стоим в присъствието Му. В Божиите очи ние сме приети и няма нито едно нещо в Неговото сърце срещу нас!
Не правете нито една крачка повече без да сте научили действието на Христовата кръв - вие сте напълно опростени! Кръстът ни изчисти в Божиите очи. Ние може и да забравяме това, но Бог - никога. Завесата беше разкъсана за да ни даде достъп и Бог казваше: "Вие сте приети! Елате смело към трона Ми, защото вече сте мои във Възлюбения ми."
Ако Бог е доволен, защо ние не? Това е въпрос, който трябва да бъде разрешен. Има ли нещо между теб и Небесния ти Баща? Може да кажеш: "Сърцето ми ме обвинява! Казах и извърших неща, които биха огорчили Духа. Чувствам се безполезен и небето е като от месинг." Можеш да отговориш на всичко това: "Но Бог е по-велик от сърцето ми!"
Мразиш ли греховете си? Изповядал ли си ги? Вярваш ли, че чрез Исус "се проповядва на вас прощение на греховете"? (Деяния 13:38)
Ето къде много християни падат. Те живеят с ненужни страхове и в робство, защото не разбират победата на Кръста. Те са чисти в Божиите очи, абсолютно компенсирани чрез Христовата жертва, но не го знаят. Нищо не може да спре достъпа ни до Него, освен страх и липса на знание. Когато завесата беше раздрана, Бог дойде при теб и мен. Ние влизаме, Той излиза!
Колко невероятно! Ние наскърбяваме Бог, въпреки това Той е разтревожен да ни изчисти в собствените си очи. Грехът беше осъден, а престъплението - премахнато. Бог вече може да каже: "И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече". (Евреи 8:12) Самият Той премахна дистанцията!
Бог не очаква момента, в който да ни припише грях. Вместо това, Той търси начин да ни примири със Себе Си. Той желае да живеем благословението да знаем, че въпроса с греха беше веднъж завинаги разрешен на Кръста.
Не правете нито една крачка повече без да сте научили действието на Христовата кръв - вие сте напълно опростени! Кръстът ни изчисти в Божиите очи. Ние може и да забравяме това, но Бог - никога. Завесата беше разкъсана за да ни даде достъп и Бог казваше: "Вие сте приети! Елате смело към трона Ми, защото вече сте мои във Възлюбения ми."
Ако Бог е доволен, защо ние не? Това е въпрос, който трябва да бъде разрешен. Има ли нещо между теб и Небесния ти Баща? Може да кажеш: "Сърцето ми ме обвинява! Казах и извърших неща, които биха огорчили Духа. Чувствам се безполезен и небето е като от месинг." Можеш да отговориш на всичко това: "Но Бог е по-велик от сърцето ми!"
Мразиш ли греховете си? Изповядал ли си ги? Вярваш ли, че чрез Исус "се проповядва на вас прощение на греховете"? (Деяния 13:38)
Ето къде много християни падат. Те живеят с ненужни страхове и в робство, защото не разбират победата на Кръста. Те са чисти в Божиите очи, абсолютно компенсирани чрез Христовата жертва, но не го знаят. Нищо не може да спре достъпа ни до Него, освен страх и липса на знание. Когато завесата беше раздрана, Бог дойде при теб и мен. Ние влизаме, Той излиза!
Колко невероятно! Ние наскърбяваме Бог, въпреки това Той е разтревожен да ни изчисти в собствените си очи. Грехът беше осъден, а престъплението - премахнато. Бог вече може да каже: "И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече". (Евреи 8:12) Самият Той премахна дистанцията!
Бог не очаква момента, в който да ни припише грях. Вместо това, Той търси начин да ни примири със Себе Си. Той желае да живеем благословението да знаем, че въпроса с греха беше веднъж завинаги разрешен на Кръста.