Да живеем и обичаме като Исус
"И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят." (1 Йоан4:16-17)
Обърнете внимание на последната част от този пасаж. Йоан ни казва, че сега живеем както живя Господ - прощаващи и обичащи враговете си. В нас не са останали никакви отмъщения, злоба, расистки предубеждения - нищо, което да ни осъжда. И вече трябва да познаваме и напълно да вярваме в Божията любов към нас.
"В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той въблюби нас и прати Сина Си като омилостивение на греховете ни." (1 Йоан 4:10). Виждате ли какво казва Йоан? На нас ни е дадена любовта към Бог, но съвършената любов означава също и да знаем и вярваме в Божията любов към нас.
Йоан още казва, че не трябва да има страх в тази любов, както и да не се съмняваме в нея. Защо? Защото ако се съмняваме в любовта Му към нас, живеем в наказание. "страхът има в себе си наказание" (1 Йоан 4:18). Да вярваме в Божията любов означава да знаем, че Той е търпелив към грешките ни, ден след ден. Той чува всеки наш плач, събира в бутилка всяка сълза, чувства сърдечната ни мъка и състрадателен към плача ни.
Аспектът на Божията любов е богато описан в Изход, където Бог търсеше възможност да разкрие любящата Си природа на своя народ. Той каза на Моисей: "Ще освободя Израел" и Библията казва: "и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога. Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова." (Изход 2:23-24)
"И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет... защото познах неволите им. И слязох за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя" (Изход 3:7-8)
Вярваш ли, че Бог вижда твоята нужда и състояние, точно както беше с Израел? Често казваме многозначителното: "Христос е всичко.", и въпреки това когато се изправим пред трудност, когато едно след друго нещата тръгнат на зле, молитвите изглеждат без отговор, надежда след надежда бива разбита, ние изпадаме в страх. Всъщност - умираме от страх.Но истината е, че Бог никога не изоставя децата си във време на скръб, дори когато нещата изглеждат абсолютно безнадеждни. Винаги можем да му вярваме!
Обърнете внимание на последната част от този пасаж. Йоан ни казва, че сега живеем както живя Господ - прощаващи и обичащи враговете си. В нас не са останали никакви отмъщения, злоба, расистки предубеждения - нищо, което да ни осъжда. И вече трябва да познаваме и напълно да вярваме в Божията любов към нас.
"В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той въблюби нас и прати Сина Си като омилостивение на греховете ни." (1 Йоан 4:10). Виждате ли какво казва Йоан? На нас ни е дадена любовта към Бог, но съвършената любов означава също и да знаем и вярваме в Божията любов към нас.
Йоан още казва, че не трябва да има страх в тази любов, както и да не се съмняваме в нея. Защо? Защото ако се съмняваме в любовта Му към нас, живеем в наказание. "страхът има в себе си наказание" (1 Йоан 4:18). Да вярваме в Божията любов означава да знаем, че Той е търпелив към грешките ни, ден след ден. Той чува всеки наш плач, събира в бутилка всяка сълза, чувства сърдечната ни мъка и състрадателен към плача ни.
Аспектът на Божията любов е богато описан в Изход, където Бог търсеше възможност да разкрие любящата Си природа на своя народ. Той каза на Моисей: "Ще освободя Израел" и Библията казва: "и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога. Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова." (Изход 2:23-24)
"И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет... защото познах неволите им. И слязох за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя" (Изход 3:7-8)
Вярваш ли, че Бог вижда твоята нужда и състояние, точно както беше с Израел? Често казваме многозначителното: "Христос е всичко.", и въпреки това когато се изправим пред трудност, когато едно след друго нещата тръгнат на зле, молитвите изглеждат без отговор, надежда след надежда бива разбита, ние изпадаме в страх. Всъщност - умираме от страх.Но истината е, че Бог никога не изоставя децата си във време на скръб, дори когато нещата изглеждат абсолютно безнадеждни. Винаги можем да му вярваме!